— И на вас, сър — замечтано му отвърна тя, докато хромираните врати се затваряха със свистене.
Всъщност подозираше, че това ще е най-ужасният ден от много време насам.
Майкъл слезе на деветия етаж. Веднага забеляза, че нещо не е наред. Обичайният шум в офиса бе някак приглушен. Нямаше дори и един служител, който да играе компютърни игри в служебно време. Програмистите още не бяха дошли, разбира се, но хората от маркетинга са тук, а и те бяха същите запалянковци; непрекъснато ругаеха, слушаха силна музика и оставяха след себе си празни кутии от пица. Тази сутрин всички внимаваха къде стъпват. Поздрави някои от заместниците си. Те само се усмихнаха леко и побързаха да се отдалечат.
Майкъл настръхна. Вътрешният му радар улавяше опасност. Решително се отправи към кабинета си и забеляза, че Хари, асистентът му, който зае мястото на Тина, бе влязъл вътре. Погледна към телефона на бюрото на Хари и видя мигащите лампички на апарата. Поне шест линии бяха в режим на изчакване.
— Ема. — Той се обърна и незабавно разпореди на офис мениджъра си да се заеме със ситуацията. — Обади се на всички линии, извини се за задържането и кажи, че в момента не можем да приемем разговора. Запиши съобщенията. После пренасочи всички обаждания за мен към телефонния секретар на Хари до следващо нареждане.
— Да, сър — веднага се отзова Ема Харис. Беше красиво и способно момиче, което обикновено бе много словоохотливо. Днес притеснено кършеше ръце. — Мога ли само да кажа, че много съжалявам. И бездруго не вярвам, че е истина.
„Какво, по дяволите, става тук?“, не разбираше Майкъл. Бутна вратата и влезе в кабинета си.
— Докладвай — сопнато нареди той на Хари, щом затвори вратата.
Хари сви очи и му подаде броя на Биг Сити.
Снимката на корицата бе недвусмислена: Даяна, царствена на вид, неизменно стилна, както винаги, с дълга вечерна рокля от нежнозелена коприна, застанала под ръка с Брад Бейли, косата й — прибрана в стегнат класически кок, с диамантени обеци и колие на красивата й шия. От нея се излъчваше класа и стил. Майкъл изпита мигновен пристъп на ревност; ненавиждаше мисълта, че някога е излизала с Брад Бейли. Както и че някой друг може да докосва великолепните извивки на тялото й.
Но това бе само за частица от секундата. Крещящото заглавие под снимката нямаше как да не привлече погледа му.
„Това ли е най-голямата използвачка в Ню Йорк?“ Думите сякаш се забиха като пирони в главата му. Под него, с големи букви, бе написано: „Разбивачката семейно щастие… изнудвачка… жена, която преследва богати мъже… Вълнуващите разкрития на съперничката, която тя е изместила!“.
— Какво, по дяволите, е това? — ядоса се Майкъл.
— Бившата ви приятелка. Тина Еймис. Разголила е душата си.
Хари отгърна списанието по средата, където Тина бе разголила много повече от душата си. Мариса я бе придумала да се снима по бански, а после и по бельо. Дългите й стройни крака бяха обути само в пухкави пантофи, а слабините й бяха покрити с възможно най-оскъдните бикини, състоящи се от триъгълно парче тъмна дантела между краката. Държеше ветрило от пера пред разголените си малки и стегнати гърди. Приличаше на неопитна стриптийзьорка. Майкъл усети как яростта разпалва кръвта му. О, супер! Ето че и Хари едва сдържа усмивката си. И не можеше да му се сърди; Тина е красиво момиче. Но това тук означаваше, че сексуалното му минало е извадено на показ пред цял Ню Йорк. Майкъл стисна зъби.
— Предполагам, че трябва да го прочета — каза той. Силните му пръсти прелистиха жълтото издание, на чиито страници бяха публикувани лъскави снимки на Тина в червен костюм, както и излетната полугола върху меча кожа на пода. Всички кадри бяха малко по-завоалирани, отколкото в Плейбой, но разликата не бе особено голяма. До нея бяха и възможно най-стилните снимки на Даяна, с които списанието разполагаше. От различни премиери или балове, както и онази единствена снимка, на която тя бе по джинси, докато обикаля да си търси евтин апартамент.
Мариса Матюс уверено разказваше на читателите си тъжната история на Тина. Тя бе просто едно изстрадало момиче… което — тук Майкъл не можа да повярва на очите си — явно било подмамено от него в леглото с прикрити заплахи. Въпреки тази злоупотреба с положението му обаче, тя постепенно се влюбила в него, докато на сцената не се появила Даяна Верити.
Майкъл не можеше да повярва, че са се опитали да пробутат тази история. Щеше да ги осъди, да ги унищожи. Какво доказателство имаха за всичко това?