И тогава стигна до ключовия момент в разказа. Тина твърдеше, че е разговаряла на четири очи с Даяна и че тя й се похвалила колко безумно богат е Брад. Според Тина, тя била казала, че е „успяла да се издигне“.
„Ърни Фокстън не бе достатъчно добър за нея“, цитираше думите на Тина списанието. „Нямаше достатъчно пари. Тя бе решена да покаже на целия свят колко богат съпруг може да си хване. Но после разбра за сделката на Майкъл — моя Майкъл — с господин Дженкъл.“
Тук бяха поместили и малка снимка на Арт. Майкъл изруга. Арт Дженкъл бе истински отшелник. Това никак нямаше да му се понрави.
„Така изведнъж Майкъл вече не струваше само няколко милиона, а разполагаше със сериозно богатство от «ДженКорп» имам предвид. И Даяна просто ми се присмя. Аз не бях изискана като нея. Каза ми, че познавала богатите мъже. Можела да има Майкъл когато си пожелае.“
Мариса питаше Тина защо Даяна би предпочела Майкъл пред Брад. Тина отговаряше — „със сълзи в сините си очи“, според опитната светска журналистка, която преливаше от симпатия към девойката — че Брад можел да прозре истинската й същност, но Майкъл бил заслепен. „Веднъж той ми каза, че мрази жените, които се омъжват заради пари. Но е заслепен и е забравил каква е Даяна.“
Майкъл вече дишаше тежко и накъсано, накъса списанието на парчета, смачка хартийките в ръцете си и ги метна в коша. Обърна се към асистента си.
— Даяна Верити е начело на издателския ни отдел. Нашият отговор на всеки въпрос относно тази история е: „Без коментар“. Не заслужава да я коментираме. Ясно ли е?
Хари побърза да кимне.
— Ясно.
— Добре. — Майкъл стана от стола си. — Къде е тя?
Ърни се засмя развеселен. За последен път се возеше в колата на път към летище Кенеди, където щеше да се качи в първа класа и да отлети за родината си. Изглежда, преговорите за новата му работа щяха да се провалят. Проклети глупаци, защо не искат да се възползват от опита на първокласен мениджър, след като сам им предлага услугите си? Но все едно, това не е проблем. Вече бе поел солидна доза от белия прах и нищо не можеше да помрачи доброто му настроение. Щеше да намери изход и от това положение, както успяваше да се измъкне от всички други каши, в които се е забърквал. А междувременно разполагаше с тази фантастична статия в списанието, което лежеше на седалката до него, и на която щеше да се наслаждава по време на полета.
Ърни погледна снимката на слабичкото момиче, което бе продало историята си на списанието. Беше хубаво. Кльощаво. Каквито ги харесваше. Сигурно нямаше да е против малко експерименти в леглото. А колко сладко бе да си представя как целият Манхатън се събужда с това — от полицаите на улицата, които сега хапват сутрешните си понички, до светските съпруги, които се преструват, че не четат жълта преса, но тайно обожават всеки пикантен ред. Да. Всички, които познаваше в този град, щяха да видят това. Според тази история Даяна не е по-различна от коя да е проститутка, някаква богата измамница, натрапница с предвзет акцент. Замисли се за Майкъл Сисеро, момчето от бедните квартали, което се държи толкова надменно. Е, сега Майкъл изглежда като истински глупак. Щом се върне у дома, със сигурност щяха да го потърсят, за да потвърди тази клюка и той, Ърни Фокстън, с удоволствие щеше да им съдейства.
Даяна явно си въобразяваше, че появяването й на събранието в компанията му е краят на историята — беше го избутала от апартамента си, онова малко и съвсем обикновено жилище, с което разполагаше сега и в което нямаше нищо забележително. Беше го отблъснала. Него, Ърни, за когото някога бе кроила пресметливите си планове как да го хване за съпруг и чиито пари харчи с лека ръка. Също като Фелисити. Всички жени са еднакви, разбира се.
Но това съвсем не е краят. В никакъв случай.
Ърни съжаляваше единствено, че не той е стъпкал името на Даяна. Ако можеше да има някакво участие в цялата история, щеше да изпита още по-голямо удовлетворение.
Отново прелисти страниците и се загледа с омраза в гордо изправената глава на Даяна, докато лимузината прекосяваше Ню Йорк и скоро щеше да влезе в тунела между Куинс и центъра.
Но може би имаше какво да направи.
Почука по стъклената преграда пред себе си и шофьорът я смъкна. Отпред в колата имаше телефон.
— Набери номера на Майкъл Сисеро — нареди той. — „Империал Геймс“. Кажи му, че го търси Ърни Фокстън. И искам да говоря само с него, лично.