Нати Цукерман бе омъжена за медиен магнат, Джоди Гудфренд — за инвестиционен банкер, а Фелисити Метсън скоро се разведе със съпруга си — строителен магнат. Фелисити бе най-младата, съвсем малко по-възрастна от Даяна и най-добрата й приятелка тук. Сега се срещаше с майор от военноморските сили, който служеше във Форт Хамилтън, и много обичаше да споделя с Даяна всякакви пикантни клюки. А нима клюките не бяха най-прелестното нещо на света — след хубава разпродажба на известен дизайнер в „Блумингдейлс“?
— Ще влизаме ли вече? Започваме с маската с водорасли — нетърпеливо се обади Фелисити.
— Звучи добре. — Даяна се усмихна на приятелката си, съзнавайки, че Джоди и Наташа понякога се отнасят студено с Фелисити само защото е разведена, което, разбира се, не е справедливо. Някои хора трябваше просто да се толерират. Даяна отметна лъскавата си и отскоро платиненоруса коса, след като от девет часа сутринта тъмният цвят на корените й бе премахнат и сега главата й беше обгърната от блестящ облак от пшеничено златна копринена коса.
— Дами. Моля, заповядайте насам.
Пред тях застана красива индийка, увита в сари в наситеночервено и златно, която се поклони ниско. Съблекалните бяха самостоятелни стаи, разбира се, с красиви мозайки на пода. Кранчетата на чешмите бяха златни, а плотовете — от мрамор в бледорозово. Бяха приготвени сапуни на „Л’Оситан“ с масло от ший и орлови нокти, а в кристалните вази имаше рози и нежни пъпки на истински орлови нокти. „Ммм, въздъхна Даяна. Американците наистина знаят как да поглезят една жена.“
Знаеше, че би трябвало да е развълнувана от представата за половин ден масажи в компанията на приятелките си. Даяна тръсна глава, каза си, че не трябва да очаква прекалено много, и се вмъкна в банския си. Имаше намерение да се наслади на следобеда. Знаеше, че новите преживявания винаги помагат срещу скуката.
Майкъл Сисеро се протегна в сумрака на утрото. Усещаше, че ръцете му пламтят. След три серии с тежестите от по четиринадесет килограма за всяка ръка имаше чувството, че бицепсите му изгарят, но стисна зъби и продължи. Тренировките му осигуряваха физическо натоварване, което му помагаше да се справи с психическия стрес от ръководенето на компанията. Освен това не искаше мускулите му да се отпуснат. Много мъже напоследък изглеждаха така, сякаш не биха могли да повдигнат и бутилка мляко, без да се задъхат. Това, че носеше костюм, не означаваше, че се кани да се размеква.
Скочи на крака и се пъхна под душа. Ставането в четири сутринта, за да се измъкне от апартамента на момичето, бе изморително, но си имаше и предимства. Не се налагаше да я гони от жилището си, като се старае да не е прекалено груб. А и момичето си го биваше. Джесика, стара позната, на която се обаждаше от време на време, студентка в Нюйоркския университет, едно от онези модерни момичета със страхотна колекция от музикални дискове и чудесен силует в кожени дрешки. Косата й бе прекалено къса за неговия вкус, но пък е добре надарена и заради стегнатите й гърди беше склонен да си затвори очите за някои от предпочитанията си. Джеси бе ненаситна в леглото. Не желаеше сериозна връзка, нито пък той. Просто й се наслаждаваше, стиснал здраво дупето й, докато потъваше дълбоко в нея, карайки я да извива гръб и да потръпва; дразнеше я с ръка и галеше слабините й, докато тя го обгръщаше плътно. Майкъл харесваше отзивчиви жени и полагаше старания те да станат такива. Според него нямаше фригидни жени, а само лоши любовници. Ухили се на отражението си в замъгленото от парата огледало в банята. Повечето мъже бяха слабаци и не можеха да намерят подход. Това го устройваше. Когато жените попаднеха на мъж, който ги караше да остават без дъх, бяха готови на всичко за него.
Обичаше жените. Мислеше си, че проблемът му е, че обича прекалено много жени. Да се задоми и да живее само с една? Невъзможно. Може би, някой ден. Но ако трябваше да е честен пред себе си, Майкъл се съмняваше, че този ден ще настъпи. Сви рамене и се избърса с хавлията. Романтиката не бе в стила му. Имаше работа за вършене.
Навън бе доста студено. Зимата не беше далеч. Силен порив на вятъра по Уест Бродуей го прониза под сакото. Майкъл потрепери и се втурна към станцията на метрото. Каквото и да говореха за нюйоркското метро, поне беше топло.
Когато пристигна в офиса, завари Сюзън. Днес бе с елегантна къса и тясна червена рокля с копчета от яката чак до подгъва, върху която носеше вталено сако. Но Джесика бе притъпила усета му към подобни изкушения. Майкъл кимна отривисто за добро утро и я помоли да му изреди днешните срещи.