— Набери го. Не, почакай. Сам ще го направя.
Фокстън набра номера и се насили да се усмихне, сякаш всичко е в реда на нещата.
Сервитьорът тъкмо донесе храната и питието на Майкъл, когато телефонът звънна. Той взе голям резен пържен картоф, топна го в горчицата и после вдигна.
— Сисеро — представи се Майкъл.
— Здрасти, Мики — обади се мъжки глас.
— Казвам се Майкъл.
Отсреща се засмяха сърдечно.
— Разбира се. Получи се глупаво. Майкъл, обажда се Ърни Фокстън. Много съжалявам, че бях възпрепятстван по-рано.
— Няма нищо — отвърна Майкъл. Усещаше как по вените му тече адреналин. Отпи от уискито си.
— Питах се дали не би могъл да се върнеш и да се опитаме да проведем срещата все пак. Мисля, че „Блейклис“ има какво да ти предложи. Тук при мен има доста хора, които искат да си поприказват с теб.
Майкъл хвърли поглед на хамбургера си. Месото бе крехко и сочно. Пържените картофки също бяха прясно приготвени и с много горчица. Освен това си бе платил.
— Би било чудесно — отвърна той.
— Значи ще се видим след десет минути — обади се Фокстън.
— Не може, Ърни. В момента обядвам. Какво ще кажеш да стане след половин час? — спокойно подхвърли Майкъл.
От другата страна настана моментно мълчание.
— Добре. Значи след половин час — съгласи се Ърни, доколкото е възможно любезно.
Телефонната връзка прекъсна. Майкъл отново погледна хамбургера си. Определено изглеждаше вкусен. Наистина щеше да му се услади.
— Е, какво мислиш? — обърна се Даяна към Клеър Брайънт.
Клеър кимна. Съвсем новата градина на терасата бе красива.
— Много ми харесва — каза тя простичко. — Нов успех за теб.
Клеър бе сред последните в дългия списък от нюйоркски съпруги и годеници, които се бяха отбили да видят дома й, и Даяна играеше ролята на любезната домакиня съвършено. Клеър беше наследница на голямо богатство, а наскоро се сгоди за Джош Залцбърг, младия и преуспял брокер на акции в интернет. Тя винаги бе приятна компания, добре облечена и интересна, но Даяна усещаше, че в Клеър липсва нещо, което я караше да се чувства някак неловко в нейно присъствие. Клеър се интересуваше от местната политика; от съревнованието на Хилари Клинтън и Руди Джулиани в Ню Йорк, все неща от този род. Стремежът към властта в Белия дом отегчаваше ужасно Даяна. Освен това Клеър наистина четеше Уолстрийт Джърнъл и търгуваше с акции. Вярно, не бе работохоличка; Даяна презираше онези корави нюйоркски момичета, пробивни и амбициозни типично по американски, които я караха да се чувства неудобно, и тя ги приемаше в апартамента си само в краен случай. Понякога съпругите на ръководителите на отдели във фирмата на Ърни спадаха към тази категория на кариеристките и тогава, за свое най-голямо неудоволствие, Даяна просто нямаше как да ги отреже. Но Клеър Брайънт кипеше от енергия. Даяна я канеше да се присъедини към обикалянето по магазини, СПА центрове или дневни представления на Бродуей заедно с Джоди, Наташа и Фелисити, но в половината от случаите Клеър бе заета. Заета! Какво означаваше това? Даяна искрено се удивляваше. Разбира се, Клеър имаше малък бизнес в сферата на интериорния дизайн, но Даяна гледаше на това като на поредната играчка, нещо, с което тя си запълва времето, докато Джош работи сериозно и изкарва големите пари. Защо Клеър не можеше да се отпусне и да се забавлява с другите момичета?
— Знаеш ли, наистина имаш усет към дизайна. Можеш да работиш в тази сфера. Защо не го обмислиш като идея? — настоятелно се обади Клеър, докато оставяше чашката от фин лиможки порцелан.
— Просто нямам време, скъпа — малко обидено отвърна Даяна. Клеър винаги я караше да се засрамва леко. — Ще те изпратя. Предай поздрави на Джош.
— Непременно. — Клеър я целуна сърдечно. — Поздрави Ърни.
Когато Клеър си тръгна, Даяна се загледа към терасата на апартамента си и се поздрави мислено. Сентрал Парк Уест наистина бе най-доброто възможно място. Гледката към пищната зеленина на дърветата и синия блясък на водата успокояваше, което чудесно контрастираше на забързаното и шумно ежедневие в Голямата ябълка. Всъщност, като се замислеше, май се бе приспособила доста добре тук.
За една англичанка бе лесно да направи добро впечатление в нюйоркското общество. Най-напред да започнем с акцента, който помагаше на всички. Даяна откри, че още щом отвори уста, и създава впечатление за изисканост и стил. А и смяташе, че се радва на голяма популярност сред всички млади нюйоркски съпруги… все пак бе сред изключенията, имайки предвид факта, че мъжът й не е прехвърлил петдесетте и не е минал на третата поредна любовница модел. Освен това обичаше да се облича малко необичайно. Повечето от дамите тук бяха захвърлили големите подплънки за рамене, бяха сменили обемните прически, типични за осемдесетте години, но все си оставаха подвластни на обществения рентген… ако кантарът покажеше над петдесет и четири килограма, пищяха от ужас и минаваха на диета. И бяха роби на модата.