Даяна се обличаше различно. Имаше собствен стил, който не се съобразяваше с предлаганото от дизайнерите по магазините. Харесваше й да подчертава стегнатите извивки на тялото си и да носи обувки със средно висок ток. Не би облякла малка къса поличка и дизайнерско спортно яке, а предпочиташе стила на четиридесетте години. Истинска класика. Тесни поли, които плътно обгръщаха стегнатите извивки на ханша й, вталени сака, подчертаващи тънката й талия и закръглен бюст, и в допълнение — леко чуплива и бляскава коса, подстригана в стила на Вероника Лейк. Разбира се, правеше и някои малки отстъпки пред групичката приятелки на Нати Цукерман; Даяна се изрусяваше в салона „Орибе“ и всяка седмица ходеше да оформят веждите й в „Джон Барет“. Запазена марка й бяха снежнобелите ризи и парти меню, което не включваше нищо обезмаслено — ако не се брои отлежалото шампанско. Отначало, разбира се, мнозина повдигнаха вежди неодобрително. Но когато съпрузите взеха да флиртуват, жените им започнаха да си водят бележки.
Скоро стилните й, донякъде консервативни, жилетки и пуловери, комбинирани с поли от туид, влязоха във всички клюкарски рубрики в пресата. Постоянно пишеха за нея в рубриката на Лиз Смит и на страницата на Хайди Кирш, на снимките винаги бе гримирана с „Шанел“, с малка дамска чантичка или стилно вечерно портмоне, допълващо дизайнерския й тоалет — неизменна дълга рокля.
Обличаше се като принцеса, а и се държеше така. Само за няколко месеца стана една от най-ухажваните съпруги в светските кръгове. И както искрено вярваше — най-обичаната.
Последният й успех бе преобразяването на терасата. Ърни сигурно щеше да остане възхитен. Щеше да е прекрасна изненада. Джоди Гудфренд й казала за онзи очарователен специалист озеленител от Уестчестър, който, срещу съответното заплащане, правеше и домашни посещения. И само срещу мизерните няколко хиляди долара пред очите й стоеше мигновено сътворената градина — пищен оазис от портокалови дръвчета в саксии, цели лехи от зелена трева и мъх, осеяни с големи кръгли камъни, теракотени урни с екзотични треви и храсти, и крехки сребърни камбанки, които се полюшваха на тънките си стъбълца между клоните. Входът бе оформен като зелена арка и украсен с декоративни фигури от зеленина, а изобретателният майстор озеленител й обеща следващата седмица да засади и бръшлян и глицинии.
Даяна разсеяно прелистваше бележника си и търсеше свободен час. Искаше да покани две или три приятелки, за да се насладят на това великолепно произведение на изкуството. Ако денят е слънчев, можеха да побъбрят и да обядват под разцъфналите портокалови дръвчета.
Телефонът звънна и тя се пресегна към слушалката. Ърни накара да сложат по един апарат във всяка стая, така че да не й се налага да хуква при всеки звън.
— Скъпа. Аз съм.
Даяна засия. Колко мило, обаждаше й се да я чуе. Напоследък подобни жестове на внимание от негова страна бяха рядкост.
— Имам прелестна изненада за теб, съкровище. Аз…
— Сигурен съм, че е фантастична, Ди. — Акцентът на простолюдието от Ийст Енд бе много силен в гласа на Ърни. Това ужасно дразнеше Даяна. Но знаеше, че е сигурен белег, че нещо го измъчва; Ърни правеше всичко по силите си, за да прикрие произхода си. — Слушай, имам нужда от теб тук. Трябва да очароваме един човек.
— Но аз имам час за маникюр в три. Цяла вечност ми отне, за да си уредя час при Маркъс — разочаровано отвърна Даяна.
Отсреща я отрязаха.
— Изобщо не ме интересува. Идвай тук, ясно?
— Кой е този ужасен човек?
Идваше й да тропне с крак. Трябваха й цели две седмици, за да си уреди посещение при Маркъс, и й бе за първи път. Най-вероятно щеше да се обиди и нямаше да я приеме поне месец след това. А всички момичета ходеха при него. Освен нея.
— Ужасен е точно казано. Някакъв идиот. Но искаме да го вземем при нас. Затова бъди добро момиче и си вземи такси, разбра ли? — каза съпругът й и затвори.
Даяна тропна с крак. По дяволите! Набра номера на Маркъс и се приготви да се извинява и угодничи. Междувременно реши, че Ърни понякога е ужасно досаден. А и кой е този противен тип, който се осмеляваше да нахлува в личното й време?