— Разбрах. — Майкъл му се ухили и Фокстън си тръгна.
Той погледна Даяна Фокстън. Май не бе особено очарована, че остава с него.
— Ще си изпия кафето и можеш да си тръгваш — каза Майкъл.
Даяна повдигна леко вежди. Значи можела да си тръгва, така ли? За кого се мислеше този човек? Ърни я помоли да очарова клиента му и тя изпълни молбата — едва ли се очакваше нещо повече от нея. Изпита леко раздразнение.
— Благодаря. Много мило — каза само тя.
— Нямам нищо против да прекарам още малко време с теб — добави Майкъл. Тонът й бе направо леден. Надменна кукличка. Едва ли би имало полза, ако й каже, че е време да порасне и да си намери сериозно занимание в живота.
— Какво облекчение. — Даяна изви гръб като доволно коте. — Но не бързам. Пропуснах няколко срещи, за да дойда тук, и вече няма смисъл да хуквам накъдето и да било.
— Съжалявам. Наистина. — Той се извиняваше. — Сигурно е било нещо важно.
— Беше жизненоважно. Чака се цяла вечност, за да те приеме Маркъс Уолкър — осведоми го тя, леко намръщена.
— Това лекарят ти ли е?
— Моят маникюрист — нацупи се Даяна.
Майкъл се засмя. Не можа да се сдържи. Изпъна рамене и я погледна втренчено.
— За бога, момиче, чуй се само.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даяна, силно засегната.
— Маникюристът ти едва ли е жизненоважен. Въздухът е жизненоважен. Водата е жизненоважна. Трябва да подредиш правилно важните неща в живота, госпожо.
— За мен е важно да изглеждам добре.
— Бих казал, че вече си го постигнала. — Майкъл й се ухили бавно. — Защо не използваш мозъка си?
— Използвах мозъка си, за да накарам Маркъс да ме вмъкне в списъка с клиентите си — сопна му се Даяна, — и много благодаря за съвета относно професионалното ми развитие, но мисля, че и сама се справям отлично.
Сисеро се помъчи да преглътне отговора си, но не успя.
— Е, омъжила си се за богаташ. Предполагам, че си изпълнила мисията си.
— Ти си изключително груб — каза Даяна и изпъна гръб. Отчасти за да го впечатли с превъзходството си, но и донякъде, защото, когато той се приведе напред, тя долови мъжественото му ухание и втренчения поглед на тъмните му очи. Беше смущаващо първичен. Над горното копче на ризата му се виждаха гъсти тъмни косъмчета. Ърни бе гладък като бебе по гърдите.
— Често ми го казват. — Майкъл се изправи, а тъмните му очи все така я пронизваха. Ядосваше се на себе си, задето изгуби самообладание, и още повече се ядосваше на нея, че е такава празноглава кукла. Нямаше идеална жена; ако срещнеш някоя с приятна фигура и изискан стил, тя се оказваше алчна и глупава гъска.
Може би дори провали сделката. Сисеро изведнъж се разбърза да подпише договора, преди Ърни Фокстън да поговори с жена си.
— Добре, нека се погрижа аз. — Извади портфейла си и остави стотачка на масата.
Даяна погледна банкнотата така, сякаш е нещо мръсно, залепнало за подметката на обувката й. Вдигна я с дългите си пръсти и му я върна.
— Не мисля. Сигурна съм, че това място е прекалено скъпо за теб. Ърни би искал аз да уредя сметката.
Майкъл се изчерви, прибра парите си и я остави, без да каже нищо повече.
„Каква надменна глупачка!“, каза си той.
Спря такси на улицата. След петнайсет минути бе в офиса си и Сюзън го посрещна с очаквателно изражение.
— Господин Сисеро, радвам се да ви видя отново. Как мина…
Той се обърна към нея и тя замлъкна. Лицето му бе леко зачервено, както ставаше, когато е много ядосан, а тогава не бе добра идея да си пред очите му.
— Не се получи.
Сюзън не настоя повече. Плахо му подаде дебелия пакет, който стоеше на бюрото й от половин час.
— Това пристигна с пратеник от „Блейклис“. Казаха, че е договорът ви.
Майкъл разкъса опаковката и извади стотина страници ситно напечатан текст, пълен с правни термини. Измъкна от джоба си визитката с позлатени букви и я хвърли на асистентката си.
— Свържи ме с Джак Файнмън — нареди той. — Възможно най-бързо. Може да нямаме много време.
След като Даяна Фокстън се оплачеше на съпруга си, щеше да провали сделката му. „Блейклис“ му предлагаше съдружие. На Майкъл му идваше сам да се срита отзад. Защо не си държа езика зад зъбите пред онази разглезена принцеса?
Файнмън говореше отсечено и делово.
— С удоволствие бих ви представлявал в този случай, но не мога. Има конфликт на интереси.