Ей Оу Ел отново се бяха вдигнали. Супер. Спечели над четиристотин процента само от това „бебче“, но нямаше никакво намерение да си прибира парите засега. Какво още? Американските му акции бяха спаднали малко, както и индексът „Дау Джоунс“, но това не го обезпокои. Ърни познаваше добре финансовия свят и знаеше, че „Дау Джоунс“ върви само в една посока — нагоре. В случай че си готов да изчакаш няколко месеца, за да може неизбежните „корекции“ да се уравновесят. Само слабохарактерните, глупаците, в чиито вени тече кръв, а не ледена вода, продават, когато нещата загрубеят леко. Купуваш и стискаш здраво и накрая винаги печелиш.
Набра няколко букви на клавиатурата. БЛКИ, акронимът на новата му издателска компания. Добре, рейтингът се бе вдигнал с пункт и една осма само заради новината, че Грант Валънтайн е уволнен и той е заел мястото му. Това е достатъчно важно, за да впечатли новите му шефове още преди да слезе от самолета „Конкорд“ или да им е представил прелестната си млада съпруга. О, да! Съпруга. По-добре да не я кара да го чака. Набързо продаде няколко фючърсни акции от памука, за които не беше сигурен как ще вървят, и купи още малко от тези на „Блейклис“. Тържествуваше.
Всичко се нарежда чудесно и ще продължи така.
Ърни изключи компютъра и дръпна завесите, за да позволи на дневната светлина да нахлуе в мрачния кабинет, обзаведен в бургундскочервено и махагон. На бюрото му приятно съскаха мехурчетата в чашата с шампанско „Крут“. Взе я и отпи замислено. Леко отпускане преди церемонията. Истинска досада, но трябваше да се изтърпи. Освен това Даяна го увери, че събитието ще се отрази подобаващо в пресата. Родителите му, и двамата покойници, бяха различни. Баща му беше безскрупулен търговец от Ийст Енд, а майка му — готвачка във футболния клуб „Челси“. Усърдната работа и усетът за финансови операции на баща му осигуриха парите за учението на сина в „Итън“, където Ърни не усвои много от академичната материя, но попи достатъчно от снобизма на съучениците си, за да се срамува ужасно от родителите си. Работеше къртовски, интересуваше го само печалбата и в крайна сметка спечели достатъчно пари, за да заличи срамното петно на произхода си. На сватбата му днес щяха да присъстват най-различни особи от лондонското светско общество с достатъчно титли дори и за „Аскът“, а и булката беше от висшето общество, макар и без пари. Ърни нямаше нужда от средства, а от онова, което Даяна можеше да му донесе. В Ню Йорк тя щеше да е отлична препоръка. Подходящият детайл, който да допълни образа му. Беше убеден, че е взел вярното решение.
Изключи компютъра си и слезе по спираловидната стълба от бронирано стъкло до първия етаж, където Джералд, кумът му, го чакаше заедно с шаферите.
— Готов ли си, старче? — попита го Джералд. — Все още имаш време да избягаш.
Останалите се засмяха.
— Ще стане голяма каша. — Ърни се ухили. — А и ще изтървем напиването след това.
— Вярно. По-добре да докарам колата. — Джералд нагласи цветето в бутониерата си и отиде да извика шофьора.
— Знаеш ли, че Сузи е ужасно разстроена — обади се Хари, братовчедът на Джералд. — Все се надяваше, че ще си неин.
— Ще има много разплакани девойки, не е само Сузи, много благодаря. Все пак само ще се женя, няма да умирам — намигна му Ърни. — Ще имам нужда и от малко време за лудории.
Засмяха се и тръгнаха към очакващата ги кола.
Даяна се облегна в каретата и помаха с ръка като кралицата. Хората по улиците спираха да я погледат, радваха й се — булка в каляска, теглена от конски впряг, сияеща от цялото внимание наоколо. Някои от мъжете се зазяпваха в бялата й гръд, преливаща над стегнатия корсаж на роклята, и подсвиркваха и дори подвикваха одобрително. Това май й харесваше най-много. Японски туристи и някой заблуден американец се спираха и я снимаха, а тя отмяташе воала и ги озаряваше с ослепителната си усмивка — специално избелена с помощта на козметичната стоматология само преди седмица.
Това бе нейният ден да е екстравагантна. Баща й не биваше да се оплаква от разходите. Откакто започна да се среща с Ърни, той престана да й натяква да уреди живота си и да си намери подходяща работа, слава богу. Имаше си работа. Вярно, не беше такава, с която може да си плаща сметките, но сега Ърни щеше да го прави вместо нея. Даяна погледна надясно и забеляза млада жена с куфарче да крачи към „Пикадили“. Беше с хубав костюм — силно втален и лимоненожълт, което чудесно подхождаше на кестенявата й коса. Даяна се опита да определи дизайнера. Напомняше на Ричард Тайлър, но човек не срещаше много от тоалетите му в Лондон. Територията му е Лос Анджелис. Но можеше и да е негово творение. Все едно, каква глупачка само. Да работи всеки божи ден за мизерна заплата. Даяна забеляза, че момичето е красиво. Може би не като нея, но пък кой ли е? Прехапа долната си устна, за да не се ухили широко, което щеше да е неприлично за истинска дама. Това момиче би трябвало да си намери стабилен богат съпруг и да действа по традиционния начин. Може и да е началото на новото хилядолетие, но традицията никога не излиза от мода.