Фелисити ядно бодна въздуха с вилицата си.
— А преди Мира не беше ли Хенриета Джонсън?
— Жената на Морис Джонсън? — смая се Даяна. Семейство Джонсън бяха банкери и миналия месец се преместиха в Маями. За техен късмет. И само като си помислеше, че е играла тенис с Хенриета в онзи турнир на Лонг Айлънд. А тя през цялото време си е мечтала за игра на смесени двойки с Ърни!
— Разбира се. Тя нямаше какво да губи. Всичко беше много дискретно, но аз разпознавам знаците — добави Нати.
— Мислехме, че и ти знаеш, иначе щяхме да ти кажем.
Даяна отметна косата от очите си.
— Ако знаех, нямаше ли да направя нещо?
— Не виждам защо — мъдро разсъди Джоди. — Толкова много съпрузи го правят. Така ние, момичетата, сме свободни да организираме собствения си живот.
Всички изглеждаха спокойни и уверени. Даяна не искаше да се показва прекалено наивна. Може би именно така стояха нещата в Америка.
— А не е ли прекалено цинично такова отношение? — попита тя.
— Предпочитам да го определям като практично — заяви Наташа.
Даяна отпи глътка от виното си.
— Вашите съпрузи кръшкат ли?
Останалите поклатиха глави шокирани.
— Разбира се, че не, скъпа — отвърна Джоди самодоволно. — Моят няма причина да го прави.
Даяна се изчерви; изведнъж се почувства крайно неопитна, чужденка в тази страна и, колкото и да й бе странно, изпита усещането за провал. Беше бясна на Ърни, задето я излагаше на съжалението им. „Слава богу, че имам приятелки, каза си тя. Хора, на които мога да разчитам.“
— Може би прекарваш прекалено много време вкъщи, мила. — Наташа направи знак на сервитьора да им донесе сметката. — Не, не, нека аз, настоявам, днес имаш ужасен ден. Колко неприятно, че си разбрала. При това толкова време, след като всичко е започнало.
— Винаги сме насреща — внимателно каза Фелисити и я прегърна сърдечно.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо — предложи Джоди. — Каквото и да е.
И след куп въздушни целувки и топли ръкостискания те внезапно се разотидоха в слънчевия ден.
Даяна остана за миг загледана след приятелките си. Чувстваше се като пълна глупачка. Беше им благодарна, разбира се, но колко глупаво се държа. Може би съзнателно си е затваряла очите. Не обръщаше внимание на момичетата, които увисваха на рамото на Ърни на партитата. Той бе доста отзивчив, но тя смяташе, че е обикновен флирт. Все пак, в Англия, никоя любовница не би се държала толкова нагло, че да ухажва съпруга по време на вечеря в собствения му дом, и то в присъствието на половинката му.
Разсеяно взе палтото си и даде прекалено голям бакшиш на момичето на гардероба.
— Да ви извикам ли такси, госпожо? — попита я портиерът.
Даяна го погледна, без да забелязва блясъка в очите му, докато той оглеждаше розовата й рокля от шантунг, която прилепваше плътно на всички подходящи места.
— Не, благодаря. Ще вървя пеша. — Тя се усмихна. Нямаше нужда да показва чувствата си на целия свят. Даяна мина през вратата, която някакъв друг мъж й отвори, без да забелязва накъде е тръгнала. Трябваше да се поразходи и да си събере мислите.
В очите й напираха сълзи. Очевидно не бе толкова специална, колкото си мислеше. Ужасно я заболя, когато Джоди заяви, че, разбира се, нейният съпруг няма причина да кръшка. Но явно Ърни бе изпитал тази нужда.
Какво, за бога, можеха Мира Чен и Хенриета Джонсън, и всички други любовници, да направят за съпруга й, което тя да не може? Докато крачеше по улицата, я обзе гняв. Може би е заради факта, че се задоволява с малко и винаги е насреща. Сигурно Ърни я е излъгал, когато й е казал, че иска да има съпруга в традиционния смисъл. Според Джоди и останалите, традиционната съпруга явно оставяше мъжа си да си развява байрака, без да вдига много шум, докато и тя върши същото — само дето техните мъже бяха изключение от това правило.
Каза си, че в бъдеще ще споделя повече с Фелисити. Тя самата бе преживяла един развод, така че не можеше да тържествува над Даяна. После се укори мислено, приятелките й се опитваха да й помогнат, да проявят разбиране. Много й се щеше да повярва в това и си каза, че е вярно.
„Е, изпълнила съм съпружеския си дълг, повтаряше си Даяна и с всяка секунда се ядосваше все повече. Организирах партита заради него и забавлявах гостите му, обличах се перфектно, обзаведох дома му, погрижих се да наема помощен персонал и спях с него когато поиска. И няма да го отстъпя на някаква мизерна никаквица. Няма да си стоя у дома, докато той се преструва, че е на делова среща, както аз се преструвам, че стигам до оргазъм. И аз мога да работя, ако това му се иска. Мога да си намеря работа. Бих могла…“