Майкъл си напомни, че вече няма да купува евтина хартия и да правят нескопосани корици. Никакво обикаляме из Бруклин и Лонг Айлънд с камион с продукти. За тази цел щеше да използва Ърни и корпоративните му възможности.
Ърни протегна кокалестата си ръка и Майкъл я стисна, като внимаваше да не я смаже със силата си.
— Радвам се, че ще работим заедно — каза Ърни. — Стремим се да се грижим добре за талантите. Смятаме, че наистина ще успеете да постигнете забележителни неща тук.
„Какво, по дяволите, иска да каже?“ — зачуди се Майкъл, но само се усмихна.
— Благодаря. Момчетата скоро ще пристигнат. Ще ги пратя горе, когато дойдат.
— Добре. Не забравяй, че вече си част от семейството на „Блейклис“ — увери го Ърни. После отправи неискрена усмивка на Сюзън Катц и си тръгна.
Сюзън затвори вратата зад него и погледна красивия си шеф. Той се бе облегнал на перваза и оглеждаше улицата. Още нямаше никого — творческият екип не се появяваше преди десет. За миг момичето се наслади на безумната фантазия как Майкъл се обръща към нея, вдига рязко тясната й бургундскочервена пола, сграбчва бедрата й над кремавата коприна на чорапите с жартиери, които си сложи днес, после я мята на бюрото и правят главозамайващ секс.
— Е, какво ще правим сега? — осмели се да попита тя.
Майкъл се обърна и й подаде сгънат лист, който измъкна от джоба на сакото си.
— Това е списъкът с обажданията за днес. Снощи го направих.
— Да, господин Сисеро — въздъхна Сюзън.
Разбира се. Работа. Сигурно е луда, за да си помисли, че в живота на Майкъл може да има и друго.
Майкъл Сисеро не би могъл да си спомни ясно първите си няколко седмици в бизнеса. Всичко се сливаше в дълго, объркано, вълнуващо преживяване. Докато Сет и останалите илюстратори работеха с екипа за предпечат на „Блейклис“, той наемаше търговци и правеше презентации. Вечер бе напълно изтощен, но въпреки това не му се тръгваше. Сюзън Катц, крайно неохотно, излизаше от офиса, в облаче парфюм, пожелаваше му лека нощ с очертаните си с молив устни и отметнала лъскавата си коса върху раменете, а Майкъл, потънал в мислите си, тръгваше към някой бар.
Серията се оформяше отлично. Откликът бе страхотен. Имаше усещането, че живее в някакъв облак от адреналин и чиста енергия. Понякога успяваше да погълне сандвич или хамбургер и намираше време за тренировките си като ставаше час по-рано. Всяка вечер имаше желание да празнува.
Изпитваше необходимост от жена.
Момичета не липсваха, разбира се. Никога не му бяха липсвали. Горката Сюзън, ако я бе срещнал в някой бар, щеше да й се нахвърли, без да се замисли. Но офисът е забранена територия за него. Поне три пъти седмично си намираше момиче, обикновено някоя жена, с която вече е спал; избираше си момичета, които познаваше, чистоплътни, глупави, прелестни момичета. Винаги бяха с големи гърди, малка талия и закръглено стегнато дупе. За съжаление, повечето момичета са глупави, а Майкъл не понасяше глупостта. Беше вежлив и не лъжеше никого. В девет от десет случая жените искаха да го видят пак. Харесваше Джанет, която носеше сутиен с два размера по-малък, така че бялата й пухкава плът преливаше над черната дантела, и Елза, фитнес инструкторка, която имаше прелестно дупе, закръглено и мускулесто. Той й се смееше, когато тя му се оплакваше от дупето си. Кога жените най-после щяха да разберат, че повечето мъже не обичат момчешките фигури? Всеки път, когато Елза се наведеше да вдигне нещо от пода, усещаше тръпка в слабините.
Но въпреки всички пакети с презервативи, които изхабяваше, и многото момичета, с които правеше секс с удоволствие, Майкъл оставаше незадоволен. Искаше момиче, с което да може да разговаря, след като тя приключи с френската любов. А ако техниката й не е идеална, нямаше нищо против той да й даде практически напътствия.
Бе решил, че е намерил подходящата жена, когато се запозна с Айрис. Беше в един бар на ъгъла на Двадесет и четвърта и Осма улица. Тя работеше в юридическа кантора и се надяваше някой ден да стане адвокат. Имаше разкошно тяло, закръглено дупе, чудесни гърди и знаеше няколко думички с повече от една сричка. Майкъл я покани на среща и с изненада установи, че няма да спи с него още първия път. Нито втория. Устоя цели три пъти, преди да се озове в леглото му, а когато това стана, той откри, че има много добра техника. Даже отлична. Не бе особено стилна, но човек трябва да прави известни компромиси. Адреналинът кипеше във вените му, а тя бе на разположение.