— Това не е най-любезният начин да посрещнете госта си, госпожо — каза Майкъл й се ухили предизвикателно. Погледът му се плъзна по тялото й и Даяна за пръв път го забеляза. Изчерви се леко и се стегна мислено, ядосана на себе си. Този арогантен тип е делови партньор на Ърни. „Няма да вляза под кожата на Ърни, ако нагрубявам колегите му“, помисли си тя.
Пристъпи плавно в гостната и му се усмихна с най-сърдечната усмивка, която можа да изобрази.
— Съжалявам, не исках да прозвучи така.
„О, по дяволите, това си ти“? — цитира Майкъл и се ухили още по-широко.
Даяна леко се обърка.
— Ами аз… май… получи се…
Сисеро вдигна ръка.
— Хей, няма проблем. Разбирам. Не се притеснявай.
Даяна прехапа устни.
— Ърни ли чакаш? Опасявам се, че ще се забави в офиса.
— Не. Дойдох при теб.
Тя замълча, тъй като не бе сигурна дали е чула правилно.
— Дошъл си при мен!
— Искаше да попиташ „на какво дължа удоволствието от това посещение“, нали?
— Нещо такова.
— Моля, заповядай.
Беше направо смайващо колко щедро я канеше да седне в собствения й апартамент. Направи го с такава увереност, че Даяна се озова в креслото срещу него.
Майкъл забеляза как тя автоматично сви стройните си крака и ги прибра плътно един до друг, докато сядаше. Гърбът й бе скован, осанката — на истинска дама. Каза си, че дамата определено е от висока класа и, съдейки по облеклото й, струваше толкова скъпо, колкото винаги си е представял, че е цената на подобни особи. Замисли се за Ърни Фокстън. Може пък да й харесваха безскрупулните и безпощадни действия на Ърни, кой знае? Иначе какво друго би могла да хареса в мъжа си? Този тип се мотаеше наоколо в лъскавите си дрешки, обикаляше скъпите си офиси и беше невероятно хилав — сигурно никога в живота си не е докосвал гирички. А и нещо не бе наред, когато ги видя заедно с жена му в ресторанта. Дори не докосна ръката й. „По дяволите, ако беше моя жена, нямаше да я изпусна от прегръдките си“, каза си Майкъл.
Реши, че скованият й гръб се дължи на факта, че не изпитва оргазъм. Слабак като Ърни не би могъл да разтопи ледената й обвивка. В никакъв случай.
Тръсна глава и бързо се върна в настоящето. Тя бе разглезена принцеса, но изглеждаше изтощена — вероятно от безкрайното пазаруване. Най-добре да каже каквото има и да се маха.
— Ами всъщност реших, че трябва да се отбия и да ти благодаря — каза Майкъл.
— Да ми благодариш за какво? Сигурна съм, че не ми дължиш нищо. — Даяна натисна някакво копче под масата и Консуела се появи в стаята. — Би ли ни донесла кафе и някакви курабийки, ако обичаш, Консуела?
— Няма нужда. Няма да оставам. Моята компания, „Грийн Егс“, подписа договор с фирмата на Ърни миналия месец.
— Така ли? Не обръщам голямо внимание на работата му — небрежно отвърна тя.
„Значи не я привлича неговият нюх към бизнеса — каза си Майкъл, — а става дума за старомодното използване на богат мъж.“ Не вярваше, че прелестното създание насреща му е способно да обича някого освен себе си, и определено не можеше да си представи, че е влюбена в Ърни Фокстън.
— Ами да. Сега имам нов офис, разполагам с повече пари, възможности за разпространение, повече служители, печатница…
— Поздравления — сдържано отрони Даяна. Защо, за бога, й разказваше всичко това? Беше истинско мъчение да гледа този… този мъжага от бедняшките квартали, който седеше пред нея и се хвалеше с лъскавия си нов офис и куп служители и какво ли още не, докато тя самата не можеше да си намери дори мизерна работа като помощник-редактор.
— И донякъде трябва да благодаря на теб.
— Не виждам защо.
Майкъл преглътна с мъка. Именно от този момент се бе опасявал.
— В ресторанта бях малко груб с теб. А тъй като си жена на Ърни, предполагах, че ще изтичаш при него и ще му се оплачеш. Това би могло да провали сделката. Е, не напълно, тъй като побързах да подпиша договора, но можеше да останем без премии и допълнителни бонуси.
— Ако си дошъл да ми се извиниш за онова, което ми каза тогава, прощавам ти.
— Съвсем не. Не се извинявам за думите си — бързо отвърна Майкъл, като се стараеше да не й държи тон, докато уж се опитва да й благодари. — Искам само да ти благодаря, че не си се оплакала от мен.
Даяна настръхна. Искаше да го види как моли смирено за прошка, но явно това не влизаше в плановете му. Но как да реагира, след като е дошъл да й благодари?