Сините й очи се вторачиха в лицето му. Беше красиво и с решителна челюст. Представи си го с цял куп жени.
Именно това правеше мъжете самоуверени и надменни. Този тук се държа по същия начин, дори и когато се появи в ресторанта с евтиния си костюм и ужасни обувки.
— Няма никакъв проблем. — „Ще запазя самообладание, каквото и да ми струва“, каза си тя. — Нямам навика да клеветя хората. С кого работи Ърни, си е само негово решение. Надявам се, че сливането ще мине добре.
— Не е сливане, а съдружие.
— Каквото и да е. Надявам се да те направи богат.
— Аз се надявам да е от полза за компанията — спокойно отвърна Майкъл. — И за двете компании.
Даяна усети как я обзема пълно изтощение. В момента не беше в състояние да изслуша задълбочен анализ на успехите на този човек. Притисна тънката си длан до челото.
— Вижте, господин Сисеро… бих желала да ви помоля да ме извините. Имах наистина ужасен ден и просто искам да си взема вана и да си легна.
— Разбира се. — Той се изправи и тя забеляза, че не е много висок и е доста набит. Сигурно бе около метър и седемдесет и пет и затова изглеждаше още по-широкоплещест. — Съжалявам. Защо е бил толкова ужасен денят ти?
— Не можах да си намеря работа. — Даяна едва не запуши устата си с ръка. Нима наистина каза това? Сигурно е много изморена.
— Ти си се опитвала да си намериш работа!
— Трябва ли всички да се изненадват толкова? Да, аз работех, преди да се омъжа. Бях моден асистент във Вог в Англия. Ърни е американски гражданин и като негова съпруга имам право да работя тук.
— Хей, по-полека. — Майкъл отново седна. — Сигурен съм, че е така. И кои са тези „всички“? На колко интервюта си била?
Даяна се зачуди как ли се забърка в това, но нямаше смисъл да лъже.
— На седем. И последната жена бе наистина ужасно груба с мен.
— Съжалявам. — Майкъл се опита безуспешно да си представи как дамата пред него се явява на седем интервюта за работа. Седем за един ден означаваше, че сериозно си търси работа. — Значи се държа грубо, така ли? Какво ти каза?
— Че трябва да си седя вкъщи и да организирам благотворителни балове, на които да се тълпят папараци.
Майкъл избухна в смях и за Даяна това бе последната капка. Тя тропна с крак.
— Ти си по-лош и от нея! Как смееш да ми се подиграваш! Та ти си в моя дом!
— Чакай. — Майкъл потисна смеха си и отиде до нея, като внимателно сложи ръце на раменете й. Докосването му бе силно, но нежно. — Искрено се разкайвам, задето се засмях преди малко. Тя наистина е била много груба.
Беше лъжа, но благородна. Тя не би се успокоила, ако й кажеше, че се е засмял, защото и той самият мислеше същото. Сисеро изпита леко угризение. Все пак жената се стараеше, нали? Поне това трябваше да й се признае.
— Груба беше.
— Много. Слушай, ако наистина сериозно си търсиш работа, би могла да вършиш нещо в моя офис.
— Например да го обзаведа? — Даяна се оживи. — Ще се справя отлично и на много разумна цена.
Това ще е супер. Можеше да се похвали на приятелките си, че е получила първата си поръчка за интериорен дизайн. Дори можеше да й хареса.
Майкъл Сисеро я гледаше изненадано с тъмните си очи.
— Не. Цветът на стените ме устройва, имам си картина на стената и мебели.
— Вярвам, че мога да ти предложа нещо много интересно. Бих започнала с няколко ергономични стола и…
— Бюджетът ми за интериор е доста ограничен — отсече той. Дамата бе страхотна красавица, нямаше две мнения по въпроса, но определено започваше да го дразни. — Имах предвид, да речем, да бъдеш моя асистентка, да ми помагаш с документите, да се обаждаш по телефона…
— Да нося чай и кафе? — саркастично подметна Даяна.
Сарказмът й не направи никакво впечатление на Майкъл.
— Точно така. Чай, кафе, ще изпращаш писмата ми, каквото има да се върши. Нещо като момиче за всичко. Работата няма да е лека, а заплатата е малка.
— Звучи чудесно.
— Виж, ако не искаш, разбирам. Ти си богата. Благодаря ти, че отдели време да ме приемеш — вежливо отвърна Майкъл и се поклони учтиво.
— Не… почакай, моля те. — Даяна изтича и сграбчи лакътя му. Гордостта й бе засегната. Той се съгласяваше с онази вещица от Сити Уомън, смяташе, че трябва да си седи у дома и да организира благотворителни балове. „Аз заслужавам много повече, ядоса се тя. Мога да се справя с всякаква работа! Защо всички, освен Мила, вярват, че ще се проваля?“ Мисълта за Мира Чен, онази дребничка жена в офиса, която вероятно и в момента имаше „делова среща“ със съпруга й, направо я вбеси. — Много бих искала да започна работа. Няма значение каква е заплатата. Стига да започна веднага.