Тринадесета глава
Будилникът звънна в мрака и в продължение на няколко секунди Даяна не можа да разбере какво става. Лежеше полусънена в копринените си завивки и се опитваше да схване защо този ужасен звук не спира.
Босият крак на Ърни я побутна и Даяна рязко седна в леглото. Сънено натисна копчето на алармата. В сумрака на ранното утро светещите цифри на часовника показваха шест без десет. В спалнята бе хладно, а възглавницата и завивките й бяха изкусително топли и меки. За секунда се поколеба, но само толкова. Погледна към съпруга си, който похъркваше спокойно, и си представи наглата усмивчица на Мира Чен. Даяна Фокстън не беше от жените, които се предават. Скочи от леглото и се запъти към душа.
Двамата имаха отделни бани, защото Даяна не би могла да понесе Ърни да я гледа, докато прави тоалета си. Една жена трябваше да се обгръща с малко тайнственост. Когато трябваше да използва конци за зъби или да оскубе веждите си, нямаше нужда съпругът й да гледа. Обичаше да се появява винаги в идеален вид и напълно готова. Завъртя масивните месингови кранчета на душа и предварително нагласената като температура вода заприижда. Време за събуждане. Масажиращите струи от различните отвори в кабинката бликнаха с все сила, Даяна плъзна настрани стъклените врати и пристъпи вътре.
О! Обикновено истински се наслаждаваше на просторната кабина, облицована с черен мрамор с вградени сребърни звездички, които внушаваха усещането, че се намираш под нощното небе, но днес водата я освежи рязко. Раменете и гърбът й се събудиха под силните струи, а малки ручейчета се стекоха по челото и по лицето. Сънливостта й сякаш се изпари и Даяна се поздрави за силната си воля, докато посягаше към шампоана. Вярно, че не живееха далеч от офисите на компанията, а имаше и шофьор, който е на нейно разположение денонощно, така че не се налагаше да чака такси. Но си бе оставила достатъчно време за обличане и гримиране. Подтикваше я представата как влиза елегантно в офиса на Майкъл Сисеро, безукорно облечена и готова. Негодникът й предложи работата на шега. Не очакваше дори да се появи навреме, какво остава да е готова за работния ден. „Но аз ще му покажа кой е прав“, развълнувано си каза Даяна.
Прекара доста време в убежището си от мрамор и злато. С косата бе лесно — винаги избираше естествения вид, с много мекота и блясък. С грима беше по-сложно. Във Вог можеше да изпробва модните стилове. В един обикновен офис вероятно не биваше да е прекалено предизвикателна. Без да бърза, Даяна се спря на естествен неутрален грим — лека основа, меко очертани устни с плодов нюанс на червилото, едва забележима спирала на очите и мъничко коректор, който да прикрие следите от липсата на сън. Прозорецът на банята бе с изглед към парка и в мига, в който зората очерта силуетите на небостъргачите в Ню Йорк и разкри дребните като мравки фигурки, които бягаха за здраве покрай езерото в парка, Даяна втри овлажняващия лосион „Ла прери“ в изваяните си прасци и си каза, че не е чак толкова зле да си работеща жена.
Позвъни в кухнята и нареди на Пола, готвачката, да й приготви кафе с аромат на ванилия и да й стопли кроасан. Цялото това суетене с тоалета й отвори апетит. Приключи със сушенето на косата си, приглади я с малко гланц и избра вталената тъмносиня рокля с широк колан и копчета от яката до подгъва, най-подходящата дреха за работа, с която разполагаше в гардероба си. Пазаруването щеше да остане за след работно време или за уикенда. Може би щеше да си купи и онова прекрасно куфарче в бургундскочервено от „Коуч“.
Най-сетне бе готова. Напръска се с „Ароматикс еликсир“ на „Клиник“, внимателно прекоси спалнята, потрепвайки с токчетата на сините си сандали от „Маноло“, и слезе долу, пожела добро утро на Пола и се зае със закуската. Прясно изцеден сок, ароматно кафе и малък кроасан, за да не започва деня с празен стомах. След като Пола излезе от стаята, Даяна отпи от кафето и се възхити на отражението си в огледалото. Всичко бе съчетано в перфектна хармония. Всъщност, много приличаше на Грейс Кели.
„О, да!“, зарадва се Даяна. „Ще бъде страшно забавно да съм работеща жена.“
Майкъл се събуди в седем и петнадесет, така както обичаше най-много, което означаваше, че устните на Айрис бяха около пениса му, а езикът й палаво го галеше. Откровено казано, малко бе закъснял със събуждането; вероятно заради бурния секс до ранни зори с жената в леглото му. Но сега езикът й си играеше с него и го докосваше като перце, после стигаше до мястото, където обожаваше да усеща женски устни, и след това го поемаше целия в уста. О, да, сега вече е буден. Пръстите му се заровиха в косата й. Господи, колко е добра. На заден план в съзнанието му се появи въпросът откъде точно е придобила такава вещина, но това бе разсейваща мисъл и той се постара да я отхвърли. Момичето се обличаше добре, не беше глупаво, имаше красиво лице и тяло, което би могло да качи някой и друг килограм, но общо взето не бе никак зле. Беше прекалено сериозна понякога, но иначе е приятно момиче. Поне така си мислеше. Разбира се, отговаряше на повечето му критерии. Много малко момичета устояваха на чара на Майкъл; обикновено съпротивата им траеше няколко часа, а не няколко срещи. Затова имаше известни надежди за точно това момиче. Макар никога да не го бе изричал гласно, Майкъл много уважаваше семейната институция и един ден, може би, щеше да се ожени. В Ню Йорк имаше хиляди момичета, с които можеше да спи — омъжени, сгодени, такива, които направо му предлагаха секс — това ужасно го отблъскваше — такива, които излизаха с други мъже, както и съвсем обикновените леки момичета, готови да се съгласят с всяко извратено желание. Бе спал с някои от тях. Някога спеше с всички. Когато бе малко по-млад, Майкъл носеше цял пакет презервативи в задния си джоб. Но сега жените му се струваха по-малко привлекателни. Когато се събудеше до някоя от тях, се чувстваше леко омърсен и му ставаше противно. Все едно да изядеш огромна кутия захаросани фъстъци по време на мач и после да ти е зле на стомаха. Освен това го имаше и все по-дразнещия проблем за това как да ги изгони от леглото и от апартамента си. Дори престана да дава номера си, за да не се разправя с хленченето им по телефона. Айрис сложи край на всичко това. Имаше репутацията на добро момиче, затова не обичаше да се замисля над въпроса къде е придобила уменията, които демонстрираше в момента.