Фелисити бе поканена на терасата след около четиридесет минути и Ърни не се разочарова. Беше елегантна малка дама, която много повече отговаряше на стандартите на Ню Йорк, отколкото неговата Даяна. Жената бе слаба като вейка, с лъскава платинена коса и семпла къса рокля от коприна с цвят на червени боровинки, с подходящи — отлична идея! — обувки с високи и остри токчета. Можеше сериозно да го заболи, ако се разходеше с тях по гърба му. Ърни си представи как острите им върхове се забиват в плътта му. Слабините му потръпнаха леко. Беше го заинтригувала.
— Фелисити, радвам се да те видя отново. Заповядай.
„Ужасен акцент“, каза си Фелисити, като внимаваше да седне така, че да му предостави отличен изглед към бедрата си, стегнати в горната част от много здрави жартиери. Все пак носеше бикини, ако изобщо можеше да се нарече така прозрачното творение на „Келвин Клайн“, което се държеше на съвсем тънки лентички. Какво уютно гнезденце си имаха тук. Английска провинциалистка като малката Даяна изобщо не би могла да оцени късмета си.
— Забележителна градина. Даяна е надминала себе си — започна с похвалите си тя, докато сядаше срещу Ърни.
— Да, наистина. Искаш ли сок?
Ърни взе каната с прясно изцеден сок от червени портокали и посегна да й налее. Чувстваше се извън свои води; никога не знаеше какво точно да каже в непредвидена ситуация, както се удаваше с лекота на Ди. Острите токчета на жената направо се набиваха в очите му. Не можеше да се съсредоточи. Ърни се загледа с възхита в дългите й нокти, огненочервени, също като на Мира Чен. Хм. Прекрасно.
— Благодаря. Предполагам, че се чудиш защо съм тук.
— Мина ми през ума подобен въпрос, да. Макар да е истинско удоволствие да те видя, разбира се — добави Ърни възможно най-галантно.
— Надявам се… надявам се, че няма да ме сметнеш за прекалено нахална, ако те помоля да запазиш в пълна тайна онова, което ще ти споделя — измърка Фелисити.
Ърни се оживи. Господи, тази дама се канеше да му издаде нещо наистина ценно.
— Аз съм крайно дискретен човек и обичам и приятелите ми да са такива. Що се отнася до мен, приятната ни закуска тази сутрин изобщо не се е състояла.
— Много се надявах да го приемеш точно по този начин — отрони Фелисити. — Честно казано, не знаех към кого другиго да се обърна. Но съм доста притеснена за скъпата Даяна и реших, че ти би трябвало да знаеш какво приказват хората.
Ърни свъси вежди и се наведе силно напред на стола си от ковано желязо.
— И какво по-точно казват хората, Фелисити?
Ърни нахлу в офиса си и метна палтото си към стреснатата Марша.
— Какъв е графикът ми за днес? — попита той.
— Имате среща с „Голдмън Сакс“ в десет и половина, обяд с Дом Флойд от…
— Няма значение. Просто го разпечатай и ми го донеси. С кафето. И побързай — сопна се Ърни.
— Да, сър.
— И ми донеси продажбите за миналия месец по региони. Какво чакаш?
Марша усети настроението му и хукна с едва изречено извинение. Ърни тръшна вътрешната врата на кабинета си и се отпусна на въртящия се кожен стол, който се наклони опасно, а вътрешно изпитваше такъв гняв, че му идеше да разкъса някого.
Слава богу, че Фелисити бе имала благоразумието да се обърне към него. Какво ли би правил, ако тя не бе му казала всичко? Ърни обичаше клюките, но категорично ненавиждаше тези, които го засягаха лично. Какво право имаше Даяна да хленчи и да се оплаква пред куп нюйоркски повлекани като Джоди Гудфренд и Наташа Цукерман? Днес съпрузите им щяха да му се подиграват, докато обядват в клуба си. Вероятно историята вече е обиколила целия Ню Йорк. Ърни не се съмняваше, че ще прочете за случая в клюкарските рубрики на вестниците през седмицата. Погледна през прозорците си към каменната гора на централната градска част. Беше пълно с хора, които може би и сега четяха за него… обсъждаха го… присмиваха му се.
Отначало на Ърни му бе много трудно да се изкачва по стълбата на успеха в Ню Йорк. Успехът дойде с промяната на социалния му статус. Даяна и Ърни бяха новата златна двойка в града. „Аз съм добър съпруг, повтаряше си Ърни. Тя харчи като английската кралица, но никога не съм й правил забележка, а ето че при първия дребен проблем хукна да вади на показ мръсно бельо и да ме прави за смях.“
Направо си представяше заглавията. „Принцеса Даяна в брачен скандал!“ Прекрасният му имидж щеше да пострада заради едно нищо. Та Даяна дори не обичаше секса, а и той не я бе изложил публично — не е водил Мира в никой от обичайните им ресторанти, нито я е придружавал на някое публично събитие. Ако Даяна е смятала, че има проблем, би могла да се обърне към него, нали така? Но, не, ядосваше се Ърни все повече. Не се бе обърнала към него, а към някакво сборище от вещици, което е все едно да го публикува на първата страница на Ню Йорк Таймс.