Телефонът на бюрото й звънна пронизително.
— Само минутка — извика тя на Сюзън Катц, която току-що я повика отново. Грабна бързо телефонната слушалка. — „Грийн Егс“, офисът на господин Сисеро.
По дяволите! Толкова е унизително да изрича това. Майкъл Сисеро се държеше като че ли е самият Юлий Цезар. Разбира се, асистентите вършеха и това, но не и тя, Даяна Фокстън. Да си работеща жена се оказа доста тежка работа.
— Даяна! Скъпа, обажда се Клеър.
Даяна прехапа пълните си устни, докато се изчервяваше до ушите. О, господи! Клеър поне има собствен бизнес в областта на интериорния дизайн. Сега ще разбере колко ниско е паднала Даяна.
— Как си? Чух, че си започнала нова работа.
— Ако може да се нарече такава.
— Не бъди глупава. — Клеър се засмя топло и смехът напомни на Даяна за сестра й Мила. — Почти всички започват като секретарки. Това може да доведе до нещо голямо, да знаеш. А и най-добрите асистенти печелят доста пари. Джош направо е загубен без своя.
— Е, това е само временно. — „Само докато Ърни усети колко му липсвам.“ — Бях започнала да се отегчавам — излъга убедено Даяна.
— Браво на теб. Знаех си, че си прекалено умна, за да се размотаваш по магазините и да пазаруваш като онези момичета на Милър.
Даяна сви юмрук. Много си беше добре, докато обикаляше по магазините.
— Много си мила, Клеър, но трябва да затварям. Шефът ме вика.
— Всичко хубаво. И поздравления — сърдечно й пожела Клеър.
Даяна затвори и побърза да отиде в стаята на Сюзън.
— Извика ли ме, Сюзън? — попита тя притеснено. Беше затънала до уши в архивирането на разни молби за отпуск. А Сюзън й бе позвънила преди пет минути. Какво ли е толкова важно?
— Да — хладно отвърна Сюзън с явно удоволствие. „Каква гаднярка. Злобна вещица!“, помисли си Даяна, но не каза нищо, защото онзи противен Майкъл й бе заявил, че Сюзън Катц е прекият й началник. „Истинска драка. Сюзън Хиената“, мислено продължи да нарежда Даяна.
— Искам билков чай, когато си готова.
— В момента съм заета с архивирането. Защо сама не си направиш чай? — сопна й се Даяна.
— Да не би да има проблем, който искаш да обсъдим с господин Сисеро? — мило се поинтересува Сюзън.
— Не. Всичко е наред.
— Тогава го донеси, когато си готова. Това е всичко — каза Сюзън и й махна с ръка да тръгва.
Даяна погледна часовника си. Можеше ли да е само два следобед? Струваше ли си? Сигурно имаше и по-добър начин да привлече вниманието на Ърни.
Петнадесета глава
Сюзън се загледа в гърба на отдалечаващата се Даяна и се намръщи. Не беше за вярване. Тя работеше за Майкъл неуморно от много време, преди да се нанесат в лъскавите нови офиси и открай време бе незаменима. Вършеше какво ли не, освен да печата и архивира документи — организираше целия му делови живот. И винаги се е обличала с голямо внимание, без нито веднъж да протестира заради безкрайното работно време и пълната липса на флирт от страна на красивия си шеф. А сега и това.
Коя, по дяволите, е Даяна Фокстън, че да кацне тук? Кой е чувал някога за двадесет и девет годишно „момиче за всичко“? Сюзън вече я мразеше. Както и нейната сексапилно вталена рокля с копринена подплата — чиста коприна, разбира се — с красив колан, която много напомняше стила на военноморските сили, като някаква славна героиня от Втората световна война. Никой нямаше право да изглежда толкова добре.
Сюзън не се залъгваше относно красотата на Даяна. Знаеше точно какъв тип жена е тя — не е идеална като моделите от подиума, защото въпреки многото пари, похарчени за поддържането на кожата, за избелването на зъбите и за лъскавата й коса, всичко в идеална форма като на безценен състезателен кон, тя никога не би могла да се впише в мерките им, които предполагаха слаба като закачалка и по момчешки плоска фигура — като на Гуинет Полтроу например. Но старомодният мъж, онзи тип, който Сюзън осъзнаваше, че харесва, макар самата тя да си имаше приятел — този мъж би бил привлечен като с магнит към Даяна.