Като жена, която оглежда съперничка, Сюзън наблюдаваше как Даяна се отдалечава по коридора, залитайки на глупавите си токчета, и я прецени с критичния си взор. Страхотно дупе. Сюзън тичаше с часове в парка и вдигаше тежести с петите си, но никога нямаше да има такова стегнато и закръглено дупе. Трябваше ли и да го поклаща така? Това вероятно се дължеше на токчетата. А какви скули и устни! И Сюзън използваше грим в неутрални тонове, но никога не съумяваше да постигне вида на Даяна — само намек за цвят върху скулите, сякаш кожата й съвсем естествено меко блести…
„Бих казала, че Майкъл спи с нея, ядно си помисли тя, само че той не спи със свои подчинени, а и сега е с онази Айрис, а пък и лейди Даяна е жена на големия шеф в «Блейклис».“
Това трябва да е причината. Не защото Даяна е последната играчка на Майкъл, а защото съпругът й им е дал допълнителни средства и възможности. Майкъл сигурно правеше услуга на Ърни Фокстън.
Сюзън ненавиждаше Айрис — но си имаше основателна причина. Не й беше съвсем ясно защо толкова мрази тази дама тук. Сега поне Даяна не изглеждаше чак толкова изискана и стилна, след всичката работа, с която Сюзън я натовари. Взе прилежно разпечатания правилник за облеклото в офиса, който Даяна написа, и изброи мислено нейните нарушения. Ниски обувки. Съвсем лек грим за жените. Никакви бижута, освен часовник, семейни пръстени или венчална халка, както й никакви религиозни символи. Дължината на полата трябва да е до коляното или под него. Ако се съди по днешния й тоалет, госпожа Фокстън е модна икона. Нямаше никакво съмнение, че ще напусне. Ниски обувки? Как ли пък не.
Сюзън работеше много и делеше апартамент с още четири момичета, а Даяна вършеше тази работа само за да се покаже и…
Вътрешната линия на телефона й звънна.
— Сюзън, би ли ми донесла доклада за продажбите на книгите, ако обичаш?
— Веднага, господин Сисеро — отвърна тя и настроението й мигновено се оправи.
Даяна седеше в стаичката с архива и бършеше гневно сълзите от лицето си. В никакъв случай нямаше да позволи злобната Сюзън да я види така. Нито пък някой от останалите в офиса. Джейк Харолд е новият отговорен редактор, Рейчъл Лили — шеф на разпространителите, Феликс Кастър в деловодството и Майкъл. Даяна искрено ненавиждаше всички — само й крещяха заповеди, нареждаха й да прави едно или друго, независимо какво се опитваше да довърши в момента. Рейчъл, Феликс и Джейк си имаха собствени асистенти и те също бяха направо ужасни. Добре. Даяна избърса с ръкав очите си и остави купчината документи в архива. Архивирането бе много противно занимание, истинска напаст; но сега трябваше да почака, защото Сюзън Катц искаше билковия си чай.
Кухнята бе пълна с хора; Кара и Хелън, асистентките на Джейк и Феликс, се бяха облегнали на стената и ядяха плодово мляко. Замълчаха, щом Даяна влезе. Незабавно залепи вежлива усмивка на лицето си.
— Как е? — промърмори тя.
— Горе-долу. — Остана с впечатлението, че червенокосата Хелън е говорила за нея току-що. Не й хареса многозначителната усмивчица на девойката. — Ние тъкмо обсъждахме…
— … движението по улиците — побърза да довърши Кара.
— О, направо е ужасно. Истинска лудница. — Даяна се опитваше да се държи дружелюбно. — Извинете ме, трябва да приготвя билков чай за Сюзън.
Двете се дръпнаха да й направят място.
— Къде живеете, момичета?
— В Ийст Вилидж.
— Алфабет Сити. — Двете си размениха многозначителни погледи. За кого ги взема англичанката? Всички знаеха, че тя живее в Сентрал Парк Уест и жилището й е по-голямо от цялата сграда, в която са техните апартаменти.
— Трябва да ида до центъра довечера — излъга храбро Даяна. — Бихме могли да ви закараме с колата.
— Съпругът ти ще те вземе от работа? — възкликна Хелън. Тя придърпа ръкава на тъмносиния костюм, който бе купила на разпродажба в „Сиърс“ миналата седмица. Беше на трийсет и осем и шансовете да си намери съпруг намаляваха драстично с всеки изминал месец. Тя бе отскоро в компанията, но не харесваше Даяна. Когато млади жени се омъжваха за по-стари мъже, това означаваше, че по-възрастните жени съвсем нямаха шанс да си намерят свестен съпруг.
— О, не. Ърни обикновено работи до късно. Ще извикам шофьора си, когато приключа.
Ще извикам шофьора си? — помисли си Кара. А тя самата все още изплащаше студентския си заем.
— Ще се оправим сами — сухо отвърна Хелън.