И двете се завъртяха на пети и излязоха, хвърляйки злобни погледи към Даяна.
„По дяволите, каза си тя, какво им става?“
Уморена, съсипана и в ужасен вид, Даяна едва издържаше в първия си работен ден. Нейната стаичка бе съвсем тясна и без външен прозорец, Сюзън я тормозеше цял ден, бе се порязала от различните листове и изпочупи ноктите си, а работата, която я караха да върши, беше безобразно тягостна. Обувките й бяха напълно съсипани, лекият й фондьотен отдавна измит и тя се чувстваше изтощена. На всичкото отгоре всеки й се присмиваше. Присмиваха й се! На нея!
Опита се да се утеши с мисълта, че само бюджетът й за козметика и разкрасяване би погълнал половината заплата на Сюзън, но продължи да се чувства грозна, натежала и тромава. През прозореца на Кара, от другата страна на коридора, забеляза, че е завалял лек и потискащ дъжд, а сивите облаци бяха надвиснали над небостъргачите. Даяна въздъхна и за хиляден път погледна часовника. Четири и петнадесет. Времето сигурно нарочно минаваше толкова бавно в офисите.
Телефонът й звънна и тя мрачно натисна копчето.
— Здрасти, Сюзън. Билков чай или кафе?
— Не е Сюзън, аз съм.
Само това й липсваше. Даяна прехапа устни.
— Да, господин Сисеро. — О, това беше болезнено. Господин Сисеро. Идваше й да го удари, но едва ли бе разумно. Проклет да е, задето й предложи тази мизерна работа, проклет да е, задето се подсмихваше многозначително, като показваше — да — че гордостта й не й позволява да напусне! — Какво мога да направя за вас?
— Нищо! Ела тук. И си вземи бележник.
— Добре. — Даяна изръмжа тихичко. От другата страна на линията се чу приглушен смях.
— Внимавай, изглежда, проявяваш прекален ентусиазъм — подигра й се гласът на Майкъл.
Даяна се отправи към кабинета му, като затвори вратата зад себе си. Пое си дълбоко въздух, изпълнена с облекчение.
Майкъл стоеше прав до прозореца и наблюдаваше бавното движение на колите по мократа настилка на Седмо Авеню. Даяна се вторачи в едрите му рамене и широкия му гръб, чиито мускули се открояваха дори и през плата на ушития по поръчка костюм. Той се обърна и й се усмихна широко, като наклони леко глава, и тя забеляза отново счупения му преди години нос.
— Прочетох правилника за облеклото в офиса, който си написала — каза той. — Седни.
Даяна се настани на стола насреща му и се намръщи.
— Нещо нередно ли има в него? Смятам, господин Сисеро, че бихте могли да направите забележка и по-рано.
— Едва сега го прочетох — с равен глас заяви той. — Имах по-важни дела.
„Разбира се, че е било така“, каза си наум Даяна.
— Ясно.
Сисеро взе двата напечатани листа в огромната си длан и ги размаха към нея.
— Прочетох това. Бях доста изненадан.
— Едва ли е чак толкова зле — възрази Даяна разгневена.
„Каква жена само!“, възкликна мислено Майкъл. След това се скастри, че не бива да мисли за външния вид на служителките в офиса си. Беше го смутила сутринта, щом се появи с царствената си походка, толкова красива и стилна, а сега, когато изглеждаше така, сякаш е изкарала десет рунда с Майк Тайсън, беше направо… зашеметяваща. Неотразима. И все така надменна. Аристократично повдигнала брадичка, леко и предизвикателно нацупила устни… Сисеро изпита силно желание да я притисне до себе си и да заличи с целувки тази нейна борбеност.
— Не е зле — каза той с най-равния тон, на който бе способен. — Защо не ме оставиш да довърша?
— Съжалявам, господин Сисеро.
— Всъщност е много добре направен. Дадох ти съвсем бегли насоки, а ти си съставила ясни правила. Имаш отличен усет към изчистената фраза.
„Благодаря за урока по граматика“, каза си Даяна.
— Радвам се, че ви е харесало. Това означава ли, че ще получа повишение?
Кръстоса крака, за да прикрие, доколкото е възможно, скъсаната каишка на обувката си, и отметна косата назад върху раменете си.
— Не, не означава. Повишение не се получава след първата добре свършена задача. Но вероятно ще увелича задълженията ти. Ще ти възложа и други задачи в офиса, както да съставиш и други правилници. Като например списък с правила при зареждането с офис материали. Тук си нямаме офис мениджър и всичките ми шефове на отдели сами се грижат за това.
— Звучи вълнуващо — измърмори Даяна.
— Не бъди саркастична, Даяна, ако обичаш. Всички започват от дъното.
— И вие ли сте започнали така? — попита тя. Знаеше, че трябва да остави тази тема, но думите сами излязоха от устата й.