— Аз съм фантастичен любовник — настоя Ърни. Гласът му бе изтънял и пресекваше. — Ти си тази, която има проблем. Мира казва, че аз съм най-добрият, с когото е спала.
— А колко й плащаш, за да каже точно това?
— Точно ти нямаш право да говориш. И ти съвсем не си евтина, миличка.
— Аз съм ти съпруга. Заслужавам повече — изхлипа Даяна.
— О, така ли? — В тона на Ърни имаше злобни нотки. — И какво по-точно заслужаваш? След като си разтръбила личните ни отношения пред куп клюкарки, които са ни разнесли из целия град? Нима не можа да дойдеш при мен? Но не, направи така, че да заприличам на пълен идиот и някакви жени да ми се обаждат…
— Какви жени? Кой ти се е обаждал? — хлипаше Даяна. — Аз говорих с теб, Ърни! И ти ме излъга!
— Но не и преди да ме подхвърлиш на онези хиени. Нека си изясним нещо, скъпа. — Ърни скръсти тънките си ръце и се вторачи в нея. — Теб не те бива в секса, а един мъж се нуждае от това. Мислех, че ще бъдеш дискретна. Ще проявиш разбиране. Ако не си беше пъхала носа в работите ми, нямаше да пострадаш.
— Трябва да зарежеш тази мръсница. Искам да я уволниш — каза Даяна, като се мъчеше да не забелязва огромната сълза, която се отрони от миглите й и пълзеше по носа. Слава богу, че се наложи да изтрие спиралата си по-рано през деня. Тези, които рекламираха като водоустойчиви, никога не издържаха напълно.
— Ами това не би било справедливо. Би могла да ме съди за сексуален тормоз. И ще спечели делото. Не искам да поемам такъв риск.
— Поне я премести някъде. В друга държава.
— Не — замислено отвърна Ърни, — не смятам да го правя. Вината не е нейна. Харесва ми да е наоколо. Може би ако ти бе по-добра в леглото, нямаше да имам нужда от нея. Както и да е, работя дяволски много и трябва да ме приемаш такъв, какъвто съм.
Даяна се изправи, изпъна рамене и избърса сълзите си.
— Трябва да вземеш решение, Ърни. Ако наистина имаш нужда от малката мръсница, добре. Но ще трябва да избираш. Тя или аз.
— Не се опитвай да ме заплашваш — изръмжа Ърни зад гърба й. — И не си мисли, че ще се местя в някакъв си хотел. Платил съм за това уютно гнезденце и ще се прибирам тук, когато ми е удобно.
— А кога ще бъде това? — попита Даяна, облегната на вратата. Беше й трудно да гледа през сълзите.
— Когато ми се прииска — сопна се Ърни, — може би след като свърша с Мира. Ще ти кажа нещо, Ди. Недей да ме чакаш.
Даяна се разплака и избяга от стаята.
Изтича на улицата и се опита да спре такси, но в момента движението бе най-натоварено и нямаше свободна кола. Със сетни сили се сдържаше да не рухне. Нямаше таксита и трябваше да ходи по улицата със скъсаните си сандали на висок ток, а краката я боляха адски. Зърна отражението си в една витрина. Косата й бе объркана, глезените подути, очите й зачервени, а гримът й се бе размазал. Тя отправи мислено молба към небето да не я види някой познат.
Някаква кола наду клаксон. Даяна не обърна внимание и продължи напред, стиснала здраво чантичката си.
Клаксонът отново прозвуча настойчиво.
— Даяна!
Тя се завъртя на пети и видя Фелисити Метсън, надвесена през прозореца на БМВ-то си, много свежа и стилна, с нова розова шапка и слънчеви очила, които отразяваха залязващото слънце.
— Какво е станало?
— О, Фий, слава богу, че си ти — изхлипа Даяна. Изтича през движещите се коли и Фелисити се наведе през седалката да й отвори задната врата.
— Скъпа, качвай се. Какво се е случило, за бога? Да не са те обрали на улицата?
— Нищо подобно. О, Фелисити, не мога да се върна у дома — измъчено отвърна Даяна. — Би ли ме завела у вас? Мога ли да остана тази вечер?
— Разбира се, че може, скъпа. Макар че не мога да си представя защо ще го правиш. — Фелисити сви тържествуващо юмрук, скрита от предната седалка.
Явно нещо бе станало. Нещо лошо. Безкрайно сдържаната Даяна плачеше насред улицата. Фелисити имаше намерение да я посети, да я покани на обяд на другия ден и да се опита да изрови и други мръсни тайни за разклатения й брак.
Самата Фелисити изглеждаше така, когато разбра, че съпругът й си пада по мъже. Това е лицето на жена, стигнала дъното. Която се чувстваше напълно и окончателно предадена. И която щеше да позволи на Фелисити да събере парчетата от разбития й живот.
„Супер, каза си тя. В ръцете ми е.“
Докато стигнат до центъра, отново започна да вали. Даяна се бе свила на неудобното кожено канапе на Фелисити, загърната в пухкав бял халат. Стоя дълго в горещата вана по настояване на приятелката си — „абсолютно нищо не може да изглежда чак толкова страшно след една гореща вана, скъпа“ — и сега се чувстваше малко по-добре. Още плачеше, но поне лицето й бе чисто, беше захвърлила глупавите си обувки, а Фелисити й донесе голяма чаша топъл шоколад и кутия хартиени кърпи. Шоколадът беше с обезмаслено мляко и безвкусен, но поне бе топъл. Точно сега Даяна би приела каквото и да е.