Скъпата Фелисити. Каква приятелка се оказа! Даяна й се усмихна признателно и се заслуша в дъжда, който трополеше по покрива.
— Не искам да те притискам, мила — любезно се обади Фелисити. Ако махнеше грима, елегантната рокля и високите токчета, Даяна Фокстън изглеждаше — ами… красива. За съжаление. Какво ли бе станало? Фелисити прибра един платинен кичур зад ухото си, на което висеше диамантена обица, и се наведе напред, като се мъчеше да прикрие хищния блясък в очите си. — Разкажи ми когато си готова. Или не ми казвай нищо! Както се чувстваш по-спокойна.
— Ърни е виновен. — Даяна сведе очи и взе нова кърпичка. Много се срамуваше, но нямаше как да го избегне, а и Фелисити се оказа истински ангел. Появи се неочаквано и я спаси, после й напълни прекрасно ухаеща топла вана, даде й пантофи и приготви за нея малката си гостна стая. Можеше да й се довери. Тя самата е разведена, ще разбере болката от изневярата на измамния съпруг. — Аз… аз го сварих с друга.
— Сварила си го? — Фелисити се преструваше, че не разбира, но цялата настръхна от радостно вълнение.
— Да. Той… правеше секс.
— С друга? — Фелисити успя да демонстрира изумлението си. — О, Даяна! Мислех, че нещо си се объркала, когато говорихме онзи ден. Кого, за бога, би могъл да предпочете пред теб?
— Знаеш ли кого? — с мъка отрони Даяна. — Няма да повярваш. Мира Чен. Тя беше. И като си помисля, че е била на вечеря вкъщи. Именно тя беше, малката мръсница…
— О, не. Каква трагедия. И какво каза ти?
Даяна изхлипа и шумно издуха носа си.
— Ще ти кажа, всичко ще ти кажа. Фий, бих ли могла да остана тук? Само за няколко дни? Той не иска да напусне апартамента, а аз не мога да понеса мисълта да се върна там.
— Разбира се, че можеш. — Фелисити се протегна и погали мократа коса на Даяна. — Остани при мен, скъпа, и не се притеснявай за нищо.
Седемнадесета глава
Даяна се събуди преди звъна на будилника. Погледна светещите цифри на електронния часовник до леглото в апартамента на Фелисити и видя, че е едва шест и петнадесет, но въпреки това стана. Нямаше да заспи повече.
Фелисити бе запалила дървата в печката предната вечер, но сега, под светлината на зората, беше останала само студена пепел. Празната бутилка „Шардоне“, която си поделиха, стоеше на плота. Никой не я бе изхвърлил. Даяна огледа апартамента. Приличен, над средното ниво за Манхатън, определено. Но не би могъл да се сравнява с изискания й живот с прислуга и стилни мебели, които Даяна бе избирала сама за себе си и Ърни. Нейният съпруг.
Даяна изстена. Чувстваше се зле от алкохола, а на краката си имаше мазоли. Освен това нямаше дрехи. Освен ако не искаше в „Грийн Егс“ да я видят в тоалета от предния ден. Нямаше избор. Трябваше да се прибере у дома.
Изгледа преценяващо отражението си в огледалните стъкла на кухненските шкафове на Фелисити. Под красивите й очи имаше тъмни кръгове, а стресът и алкохолът сякаш бяха добавили десет години към възрастта й. Даяна се стресна, посегна към чантичката си и извади оттам слънчевите си очила „Гучи“. Бяха с розови стъкла, така че светът щеше да й изглежда розов. Много смешно. Какво розово имаше в живота й?
Ню Йорк вече бе буден и устремен напред. Даяна видя китайски продавач, който препускаше по улицата с колелото си, решен да купи най-пресните стоки от пазара преди конкурентите си. Манхатън бе истински Дарвинов експеримент и само до вчера тя гледаше много одобрително на конкурентния дух на града. В своя ограничен кръг тя бе една от най-важните личности. Там оцеляваха най-стилните. Което никой не би могъл да й отрече.
Сега цялата „мафия“ на прислугата щеше да разбере какво е станало с нея. Портиерът е видял Мира да влиза; Ърни дори не бе проявил достатъчно уважение към нея, че да не я води в дома им. Вероятно щеше да отнеме ден-два, за да се разпространи новината из всички кръгове на манхатънското общество, още три дни, преди намеци за случката да се появят в клюкарските рубрики. Враговете й щяха да тържествуват; още по-лошо щеше да й се отрази съжалението на приятелките й. Новината, разбира се, щеше да стигне и до Англия. По дяволите!