Джийн Фелоус беше шеф на отдела за детска литература в „Блейклис“. Тя бе едра и космата жена, която не се притесняваше от огромната брадавица на брадичката си, нито от черните косъмчета върху горната си устна. В света на издателския бизнес не се говореше с добро за нея. Шест секретарки бяха подали оставките си само за осем месеца. Но пък това изобщо не бе негов проблем, напомни си Майкъл.
Той имаше визия за бъдещето на „Грийн Егс“ и „Блейклис“ щеше да му помогне за постигането й. Вярно, бе наистина неприятно да се качва до шестнадесетия етаж всеки понеделник и да дава отчет за плановете си, но какво пък, нищо не идваше даром. Майкъл бе на прага на пускането на първата си поредица от книги. Сет работеше непрестанно върху тях и привлече и няколко свои приятели. Майкъл се свърза с един човек, който разработи нов печатен шрифт, приличащ на лесен за четене ръкописен текст, както и с една възрастна жена в Куинс, специализирала се в изписването на сложно изрисувани главни букви в началото на параграфа. Те напомняха на Майкъл за онези, които бе виждал в средновековните ръкописи. Проучи точно колко тежи хартията, кориците, фотографските процеси и обърна внимание на всеки аспект от производството на поредица истории, които нямаше да приличат на нищо от онова, с което бяха свикнали децата — освен ако не бяха родени в началото на миналия век.
Остави тежестите, протегна се и се пъхна под душа. След пет минути вече бе изкъпан и обръснат. Костюмът му и бележките за презентацията на продажбите бяха на стола. Майкъл се облече и се замисли дали да не си приготви кафе. Май по-добре да не го прави. Горещото ухание можеше да събуди Айрис, а тази сутрин не трябваше да се бави, нито дори заради усещането от влажните й устни, които се плъзгат по пениса му. „Престани, Майкъл!“ Той се ухили на отражението си и прокара длан по гладките си бузи. Към средата на следобеда брадата му отново щеше да е набола, но сега е в идеална форма. Беше готов за тръгване.
Усещаше адреналина във вените си. Тихо излезе от апартамента и прекоси улицата към входа на метрото, без да забелязва останалите пътници, докато си пробиваше път в претъпкания влак.
Вече не можеше да мисли за книгите по начина, по който си ги бяха представяли със Сет, когато стояха до късно в малкото му студио в Алфабет Сити, хапваха пица и се стараеха да не забелязват хлебарките, мъчейки се да решат дали да изберат „Пепеляшка“ или някоя по-малко популярна приказка като „Козлето Били“. Наливаха се с немска бира и се опитваха да си спомнят какво е да си дете.
— Хората си мислят, че децата са глупави, там е проблемът. — Сет тъпчеше пица в устата си и гледаше с любов снимката на наскоро починалия си приятел, което по-рано направо стряскаше Сисеро, но напоследък свикна с навика му. Сет не се оправдаваше за стила си на живот и заслужаваше уважение за това. Стига да не целува други мъже пред очите на Майкъл. Чак толкова толерантен не беше. По дяволите!
— Така е. Децата до голяма степен отговарят на очакванията, които имаш за тях.
— „Цар Лъв“. — Сет се намръщи. — Не можем ли да се справим по-добре? Барни? Това ли е идеалът?
— Чу ли — сериозно подхвана Майкъл, като внимателно изговаряше съгласните, защото не искаше да проличи колко бира е изпил — за онова училище в Алабама? Някаква нова учителка там объркала класовете си, решила, че изоставащата група всъщност е напредналият клас. Зарязала предварителната програма и започнала да ги запознава с Шекспир.
— И какво?
— Всички станали отличници.
— Видя ли? Ще представим на хлапетата ранните текстове. Интелигентни истории. С истински прилагателни. Многосрични думи.
— Ти какво, да не си писател? Ти рисуваш картинките.
— Страшни картинки. С тъмни гори.
— Високи и мрачни планини. Дай малко пица, лакомнико. Чудовища. С големи зъби. Високи замъци, които наистина изглеждат като замъци.
— А не като Вълшебния замък на Мики.
— Ще станем милионери — ухили се Майкъл.
Сега вече не мислеше за децата. Може би това го правеше лош човек, поредният алчен бизнесмен в костюм, но днес ставаше дума за продажбите. Представянето на поредицата пред търговците бе само първата стъпка. Трябваше да се подготвят кориците, да се ухажват критиците, да се осигури реклама в пресата, а после оставаше и въпросът с мястото на продажбите. Каква полза, ако „Барнс и Нобъл“ поръчат цялата поредица, ако не сложат книгите му на предната витрина? Най-важното е да се поставят на стелажите до входа на магазините, където майките щяха да ги видят, докато пазаруват.