Една нова поредица винаги има шанс, много добър шанс. Но ако книгите не се разпродадат през първия месец, тогава ги местеха встрани, заменяха ги с най-новия евтин трилър за тийнейджъри или някоя адаптация на телевизионен сериал от типа „Гимназия Суит Вали“. И неговата малка компания повече нямаше да получи подобна възможност; поне не в близките години.
Отваряше му се страхотна възможност, мислеше си Майкъл, докато слизаше от влака. В центъра на града все още бе почти пусто. Можеше да иде в офиса си и да репетира презентацията си. Най-напред трябваше да убеди хората на „Блейклис“, после търговците, а след това и читателите. Предстояха му безброй срещи. Представянето му днес щеше да определи бъдещето на „Грийн Егс“
На рецепцията беше Хари. Майкъл го поздрави и потърси ключовете си, но получи отговор, че дамата вече ги е взела. Това го изненада; Сюзън е много усърдна, но не очакваше да се появи толкова рано.
Майкъл излезе от асансьора, отвори вратата на офиса си и замръзна. Най-забележително закръгленото дупе, което някога е виждал, в плътно прилепнала тъмнозелена пола, която бе пристегната на много тънка талия, вирнато пред погледа му. Пое си рязко въздух и усети нежелана тръпка в слабините. Знаеше, че трябва да каже нещо, но стоеше като закован на мястото си.
Тя се изправи и се обърна.
— Зяпнал си ме — сопна му се Даяна Фокстън.
Осемнадесета глава
Фелисити намери бележката от Даяна и прочете кратките любезни думи. Да, определено си е тръгнала. Щяла да се настани в хотел „Пиер“, а след това да си потърси обзаведен апартамент.
Тя почука с твърдото бяло листче по загорялата си кожа. Обзе я радостно вълнение. Затананика си тихичко и отиде до спалнята, където се зае да се приготвя за предстоящия ден.
Докато изплакваше русата си коса с ухаещия на жасмин балсам, който приготвяха във „Фредерик Феккай“ специално за нея, Фелисити много лесно успя да убеди сама себе си, че всъщност прави услуга на Даяна. Ърни Фокстън никога нямаше да се промени и ако Даяна се притесняваше от малко секс, от стандартните съпружески забежки, ами, явно той не е подходящият мъж за нея. Човек трябва да е отворен към новите неща. Самата Даяна имаше нужда да отслабне с няколко килограма, за да се впише по-добре в нюйоркското общество. Фелисити излезе от душа и изсуши косата си с модерния си професионален сешоар, докато мислено преценяваше какво да облече и как да се гримира за важния ден пред нея.
Най-напред трябваше да обсъди цялата ситуация с Нати и Джоди. Важно бе да разпространи новината за разклатения брак на семейство Фокстън, да извади всичко в сферата на клюките, спекулациите и многозначителните намеци в пресата. Фелисити замислено избра бледожълти вталени панталони с копринена блуза, разголена на раменете й. Чувствено меката материя я обгръщаше като разтопено масло, прилепваше към слабото й тяло и подчертаваше тена й. Не, Даяна изобщо не е подходяща за нюйоркското общество, реши Фелисити в ободряващ пристъп на праведност. Може би отвъд океана нещата са по-различни. Толкова шум за нищо! Беше по-добре да помогне както на нея, така и на Ърни да се справят с положението.
Не можеше да се отрече, мислеше си Фелисити, докато разресваше русата си коса и я пръскаше с гланц, че Даяна превърна в истински успех първите си месеци тук. Но колко бързо изпадна в немилост; прояви глупост по отношение на онази Мира Чен и взе, че разправи всичко на другите съпруги; освен това налетя на Ърни, а после — колкото и невероятно да звучи — се изнесе от дома. Фелисити се вгледа одобрително в скулите си, докато нанасяше лек руж върху тях. Защо Даяна просто не отстъпи и не се престори, че не е видяла нищо? Какво толкова е станало… Тя направо си просеше някой да се намеси. Вероятно именно това иска подсъзнателно, разсъждаваше Фелисити. Да, доктор Модал, терапевтът й, определено би решил, че така.
Тя отиде в малката си кухничка и включи машината, за да приготви безкофеиновото си кафе с аромат на орех. В хладилника имаше плодова салата — само това си позволяваше сутрин. Беше много важно да контролира теглото си.
Омъжена само шест месеца! Дори и в Америка с колко ли пари би могла да си тръгне първата съпруга за толкова кратък брак? Едва ли с много. Разбира се, в Ню Йорк имаше отлични адвокати по бракоразводни дела. Но и двамата от семейство Фокстън бяха британци, въпреки двойното гражданство на Ърни. Фелисити си сложи яркочервено червило с професионални движения. Не беше ли чела някъде, че англичаните имат много смахнати закони относно разводите и присъждат на жената само някаква издръжка? Трябваше да разбере.