Наля си кафе и огледа внимателно отражението си в голямото огледало на гардероба си. Очарователно. Изглеждаше свежа, както се полага на богата дама от Манхатън, за която е светотатство да е разведена. Фелисити бе изстрадала своя период на изгнание в по-външните кръгове на обществото, беше изключена от всяко важно парти, освен ако не им е нужна допълнителна бройка в дамите, седеше на най-забутаните маси на благотворителни балове и напълно бе зачеркната от списъка с гости за вечеря на определени дами, а и я настаняваха на най-лошите маси във всички важни ресторанти.
Фелисити потръпна. Никога повече. Изтърпя наказанието си и научи урока си, а сега й се струваше, че по някаква случайност светът й предлага втори шанс. Този път щеше да го използва правилно.
Щом веднъж тръгнат слухове за истеричното поведение на Даяна Фокстън, всяка необвързана млада дама в града ще разбере, че Ърни Фокстън отново е в играта. Само ако действаше много бързо, би могла да спечели съревнованието.
Изпита прилив на благодарност към Даяна. Като се обърна към нея, глупавата англичанка й даде предимство пред всички останали и ако не успееше да хване плячката в мрежите си, то нямаше да е от липса на старание.
Обади се на Наташа и Джоди и ги покани на малък интимен обяд в „Четири сезона“. И двете приеха незабавно, което означаваше, че очакват тя да сподели някаква гореща клюка. След това набра номера на Ърни, но се включи секретарят, така че затвори. Потърси го в офиса и Марша й обясни, че Ърни има среща, но ще й се обади по-късно. Тя остави номера си и закрачи из стаята, нетърпеливо очакваща обаждането му.
Фелисити Фокстън. Толкова добре звучи.
— Не те зяпам. — Сисеро успя да върне самообладанието си. — Просто се изненадах, че те виждам тук толкова рано.
— Няма защо. — Даяна изпъна рамене и го погледна с ледено достойнство. Майкъл огледа преценяващо облеклото й — ниски черни обувки като на ученичка и елегантен втален зелен костюм. По лицето й имаше наполовина по-малко грим, отколкото вчера, косата й бе прибрана назад и нямаше как да не признае, че тя е най-зашеметяващата жена, която някога е зървал. — Вчера каза, че съм закъсняла. Не исках да се повтаря.
— Разбирам. — Майкъл потисна импулса си да се почеше по главата. — Много добре. Тогава би могла да ми направиш кафе.
— Вече е готово — отвърна Даяна. Думите бяха любезни, но тонът бе отсечен, саркастичен, направо обиден. Сините й очи бяха истински лед, когато ги вдигна към него. Вероятно му заявяваше съвсем недвусмислено, че жена като нея е извън възможностите му.
Е, той пък нямаше време за битки. Ако се опитва да го впечатли днес, щеше да й се наложи да използва много повече от един леден поглед. Майкъл имаше собствени проблеми и нямаше никакво време да се занимава с нейните.
— Добре. Донеси ми го в кабинета — отсече той. — И ми намери папките за новата поредица.
Отдалечи се от нея. Извън „Грийн Егс“ може и да е важна дама и да се държи като принцеса. Но в този офис е приела работа, дадена й по милост. Майкъл усети доброто му настроение да се изпарява. Ако Даяна не бе омъжена, мислеше си той, вероятно щеше да излезе някъде с нея, да я притисне силно до тялото си и да я целува, докато й омекнат коленете и не започне да го моли за телефонния му номер, а тогава нямаше да й го даде. Е, сигурно щеше да преспи с нея веднъж или два пъти. Вероятно два пъти. Но само толкова. Жени като Даяна струват много скъпо, а това води до проблеми. Майкъл си каза, че няма желание да полага големи усилия за някаква лична връзка. Достатъчно труд хвърляше в работата си.
А и бездруго Даяна е омъжена за онзи мръсник, шефа му.
Каза си, че изобщо не бива да мисли за нея. Срещаше се с Айрис.
Майкъл включи осветлението и извади от бюрото бележките си. Всичко е тук, дебел куп жълти листове, осемнадесет страници, изписани с неговия почерк. Може би надутата богата госпожа отвън би могла да му ги напечата. Изпита лека тръпка от представата как тя се мъчи на клавиатурата с перфектно поддържаните си лъскави нокти, докато печата записките му. Да. Щом иска работа, нека се потруди за заплатата си.
Вдигна телефона и набра номера на Сет, който го наруга с толкова пиперливи фрази, че биха направили чест на някой особено разгневен моряк.