Тихата музика и приглушеното осветление, малките порции и огромните скъпи чинии — всичко това успокояваше опънатите нерви на Фелисити като балсам. Това бе животът, за който е родена тя. Дали Джоди и Нати биха подкрепили своеобразен преврат от нейна страна? Реши да опипа почвата много внимателно.
— Тревожа се за Даяна. Събрала си е дрехите и мисля, че наистина ще се изнесе.
— Разкажи ни повече — измърмори Джоди, докато побутваше къдравите листа на салатата си в чинията от фин порцелан.
— Ами. Това трябва да си остане абсолютно между нас, разбира се. Трябва да мислим и за Ърни — подхвана Фелисити, като предпазливо снижи глас. — Но Даяна е нахлула в стаята, без да почука, и явно го е сварила в… компрометираща поза.
Нати Цукерман закри уста с длан и повдигна елегантно оформените си вежди.
— Не! Нахълтала е направо?
— И е видяла всичко — с престорена мъка продължи Фелисити. — Тя мисли, че прислугата ги е чула. Много смущаващо.
— Много — съгласи се Нати с прекалено голям ентусиазъм. — Всичко ще се разнесе из града незабавно.
— Знаете как приказват хората — съгласи се и Джоди. Сега можеше да разправи всичко на приятелките си и да обвини за клюките камериерките и портиера на Даяна. Ужасно пикантна история. Каква глупачка е тази Даяна Фокстън. — А е толкова популярна в светските кръгове. Какви блестящи отзиви имаше за последните й две партита в Поуст…
— Да. „Кралицата на Ню Йорк“ — цитира Нати Цукерман.
Фелисити се постара да прикрие тържествуващата си усмивка. Не можеше да понася тези двете, както и те нея, но бяха в един отбор. Наташа и Джоди от години организираха изискани вечерни партита, но никоя не бе спечелила вниманието на светските хроникьори, така както направи Даяна. Завиждаха й и тя веднага разбра, че двете споделят желанието й да видят англичанката в калта.
— От това се опасявам и аз. Заради Даяна, както и заради скъпия Ърни, разбира се. Не бива да забравяме, че и Ърни е наш приятел.
— Добър приятел — кимна Джоди.
Наташа бодна от здравословните, задушени на пара, броколи в чинията си и погледна Фелисити право в очите.
— Ако искаш приятелски съвет, скъпа моя — каза тя, — дългът ти повелява да обсъдиш всичко това с Ърни. Не бива да позволяваме той да е напълно компрометиран.
— Къде ще отседне Даяна? Ще се върне ли у дома? — попита Джоди Гудфренд.
— Мисля, че в хотел — престори се, че не знае Фелисити, — а после ще си наеме временно обзаведен апартамент.
— Отлична идея. Лично пространство, за да се охладят страстите. Вероятно би могла да идеш и да поприказваш лично с Ърни — каза Джоди.
Фелисити вдигна чашата си с шампанско и отпи замислено, сякаш това никога не й е хрумвало. Наташа й кимна лекичко. Това бе зелена светлина. Съпругите щяха да са на нейна страна и англичанката изобщо нямаше да разбере какво я чака. Направо й дожаля за Даяна. Нейното време определено бе свършило.
— Ще го направя — съгласи се тя.
Деветнадесета глава
Ърни огледа пълната с хора зала и се усмихна доволно.
Майкъл Сисеро бе приковал вниманието на търговците. Всяка следваща корица на „Грийн Егс“ се посрещаше с топли усмивки и одобрителни кимвания. Всички се бяха привели напред в очакване, сякаш вече чуваха звънтенето на парите в касите. Винаги си личеше, когато един търговец се преструва; това тук бе истинско вълнение. Онзи хомосексуалист Сет Грийн ги заинтригува, когато представяше екипа от илюстратори. Показа им големите букви със сложно изрисувани елементи — пълни глупости според Ърни, но личният му вкус не бе важен в случая. Децата бяха по-силни от него. Ърни и бездруго мразеше децата — хленчещи малки глезльовци, които не умееха нищо. Освен, разбира се, да изнудват родителите си за книжки.
Секторът с детски книги в Америка замираше безславно. Та кой ли четеше вече, след като има „Дисни“ и „Бъфи“? Да не би родителите да отделяха време, за да четат на децата си? Не. Просто ги слагаха пред видеото. Ако малката компания на Сисеро можеше да вдъхне живот на тази част от бизнеса, толкова по-добре. Имаха нужда от нов Хари Потър.