Освен това търговците и дистрибуторите не гледаха към Сисеро. Ефикасните служители от отдел „Връзки с обществеността“ бяха свършили високоплатената си работа и сега за всички Майкъл Сисеро бе само поредният амбициозен младеж, „продуктовият мениджър“ на поредицата. Такива хора бяха заменими. За акулите в бизнеса Ърни Фокстън, магьосникът на Уолстрийт, преуспелият бизнесмен, е родителят на блестящата идея. Ако се увенчаеше с успех, той щеше да получи всички похвали. Ако се провали — Майкъл Сисеро ще поеме вината.
Презентацията най-сетне приключи с бурни аплодисменти, след което всички се втурнаха към отделите за продажби. Да! Тънките пръсти на Ърни се свиха тържествуващо в юмрук под бюрото му, докато приемаше поздравленията. Сега, когато вече имаха готовия продукт в суров вид, истински приятната част от поглъщането на „Грийн Егс“ можеше да започне. Ърни не бе забравил унизителния начин, по който се наложи да моли Майкъл Сисеро. Копнееше за разплата. След като хората му от производствения отдел видяха стоката на този наглец, който действаше толкова потайничко в онзи мизерен офис на четвъртия етаж, можеха да копират всичко.
Независимо дали щеше да има добри или лоши отзиви от клиентите, Майкъл Сисеро беше бита карта.
Ърни погледна през прозореца си към колите, които пълзяха по Седмо Авеню, и огромните рекламни табла на Бродуей. Мира се бе постарала доста тази сутрин, а и Даяна му се махна от главата. Какво го интересуваше нервното й избухване? По-добре, че го хвана, мислеше си той. Така щеше да й стане напълно ясно, без да се налага той да й обяснява как стоят нещата. Сисеро, Даяна, всеки, който го дразнеше, щеше да си получи заслуженото. Бляскавият Манхатън го обичаше. Какво значение имаше всичко останало?
Стискаше ръце на костюмираните бизнесмени и кимна, престорено вежливо, на Сисеро, който мина забързано край него на излизане. Беше любезен с Ърни, но нищо повече. Този Сисеро не знаеше ли, че от Ърни зависи бъдещето му? Целият настръхна. Щеше да научи този каубой на малко уважение. Погледна към вратата и забеляза застаналата там Марша да го гледа предпазливо. Крайно време беше да я смени. Да я премести някъде, за да избегне съдебно дело. А заместничката й можеше да е по-млада жена, с по-стегнато тяло, слаба и усърдна като Мира Чен. Не и Мира обаче. Трябваше да внимава със законите тук. Освен това Ърни си мислеше, че вече е време някоя друга да вземе в ръце камшика, образно казано. В Манхатън имаше много жестоки жени с високи и остри токчета и предпочитания към силно изрязани бикини.
— Дай ми списъка с обажданията, Марша — усмихна й се той, за да я успокои, че не я чака уволнение.
Тя му подаде листа почтително.
— Заповядайте, сър. Преди малко имаше още едно обаждане за вас. Госпожа Фелисити Метсън.
— Фелисити. — Ърни се усмихна. — Интересно. Набери ми номера й и задръж другите обаждания, докато не приключа с нея.
Клюки за Даяна? Ново предупреждение? Стилна дама е тази Фелисити. Точно такъв тип жена му бе нужна в момента.
Може би знаеше какво е намислила съпругата му.
Ърни погледна към преддверието на кабинета си. Всички вършеха работата си, никой не гледаше към него. Това го устройваше. Стига да печелят пари за компанията, можеха да са тихи като лабораторни мишки, натъпкани с успокоителни.
Страхотно е да си господарят на замъка, мислеше си той.
Даяна седеше на бюрото си и набираше нещо на компютъра, когато звънна телефонът. Днес се зае сериозно с мизерната си работа. Нямаше какво друго да прави, освен да провери докъде е стигнала Консуела и да остави съобщения на приятелките си. Джоди и Нати не си бяха у дома, нито Мелиса или Робин, затова се зае усърдно с досадната работа, която й възложи Сюзън Катц. Беше в лошо настроение и изобщо не се опитваше да завърже разговор с другите асистентки в офиса. Носеше им билков чай и кафе, когато поискаха, после се връщаше в стаята с архива или на бюрото си. Докато тичаше наоколо, печаташе, архивираше и вършеше куп други задачи, без да губи и секунда време, те леко се дръпнаха от нея, сякаш се стреснаха. Даяна си каза, че вероятно още не са чули за отношенията й с Ърни. Сигурно си мислеха, че готви коварен план да изгони всички от фирмата.
Добре. Нека се тревожат. Тя е заета.
Онзи грубиян Майкъл беше хукнал към горните етажи с цялата си тайфа за глупавата им презентация. Даяна печаташе графика за срещите през деня, както и записки от конферентни срещи, проверяваше за правописни грешки документи, копираше на машината, изпращаше факсове и носеше папки напред-назад, докато ръцете й се покриха с порязвания от хартията и глезените й отекоха. Сега се зае с обърканите му ръкописни бележки относно правилата за работа в офиса, както и с графика за отпуските, и ги подреждаше в спретнато формулирани правилници. Все пак беше нещо по-интересно от архивирането. Даяна искрено се изненада от себе си, че влага голямо старание в задачата. Взискателният Майкъл и бездруго я навикваше непрекъснато, нямаше защо да му дава още поводи. Не искаше Сюзън Катц да тържествува.