Телефонът й звънна и тя вдигна слушалката.
— Офисът на Майкъл Сисеро.
— Скъпа, ти ли си? — Фелисити се засмя звънко и Даяна се размърда измъчено на стола. Супер. Сега Фелисити знаеше, че тя, Даяна Фокстън, не е нищо повече от секретарка. Всъщност бе подчинена на секретарка. Изчерви се до корените на косата си. — Колко освежаващо, звучиш много делово.
— О, толкова е забавно да ходиш на работа — успя да отвърне Даяна, — напълно ново преживяване за мен.
— Да. Може би това ще накара Ърни да размисли — предположи Фелисити.
— Наистина не ме е грижа дали ще размисли или не — излъга Даяна, — много е приятно. Нещо, което мога да направя за себе си.
— Точно така. Страхотно е, че си имаш хоби — измърка Фелисити. — Както и да е, порових се малко, скъпа, и се обаждам да ти кажа, че съм ти съставила кратък списък с обзаведени апартаменти, който може да ти е от полза.
Даяна се трогна. Хубаво е да има на кого да разчита.
— Благодаря, Фий — каза тя. — Изпрати ми го по факса.
През първата седмица Даяна се настани в хотел „Пиер“ и се наслади на обстановката. В апартамента й имаше телефон, факс, сребърна ваза със свежи яркочервени рози, които сменяха с нови всяка сутрин, и гледка към парка, която й напомняше за дома. Вземаше си дълги вани, ползваше сауната, масажи, маникюр и педикюр, и успя да се почувства малко по-нормално. Проблемът бе, че от „Пиер“ й се бяха обаждали в работата, това превърна така наречените й колеги в истински тирани. Те явно не можеха да понесат мисълта, че някой се забавлява. Ужасно се дразнеха от факта, че всяка сутрин шофьорът й я оставя пред офиса и вечер тя се прибира в луксозния си апартамент. Освен това, мислеше си леко гузно Даяна, докато отпиваше от прясно приготвеното си кафе с аромат на бадеми и гледаше от балкона към топлите цветове на парка, сметката май ставаше прекалено голяма.
Тя се отдаде на работата си, купи си изцяло нов гардероб за офиса с парите от картата на Ърни и неохотно се зае да си търси жилище.
— Но всичко е толкова мизерно — оплака се тя пред Фелисити. — Няма гледка, няма дизайнерски мебели…
— Не е чак толкова зле, мила — успокои я Фелисити, — трябва да покажеш на Ърни колко добре можеш да се справиш и сама. А и е само временно.
Бяха в мансарден апартамент близо до „Флетайрън“, с една спалня, за три хиляди на месец. Стените бяха от червени тухли, банята — боядисана в бяло, а шкафовете — от дъб.
— Напомня ми за „Холидей ин“ — отбеляза Даяна.
Фелисити я погледна и позволи на нарастващия си гняв да вземе превес в чувствата й. Никой не бе карал насила малката примадона да идва в този мизерен жилищен блок, който е по-подходящ за съпруга на някой мениджър от средно ниво. Никой не я бе принуждавал да се изнесе от разкошния апартамент на Ърни и да се пренася тук, където дори нямаше прилична гардеробна. Даяна сама си бе постлала леглото и сега не й оставаше друго, освен да си понесе последствията.
— Ами сигурна съм, че Ърни вече ти е звънял да те моли да се сдобрите. Може би трябва просто да се върнеш у дома.
Седна внимателно на леглото и опипа дюшека. Беше на буци. Никакви интериорни дизайнери за Даяна Фокстън вече. Отсега нататък трябваше да е доволна, че има легло и баня, и покрив над главата. Фелисити знаеше със сигурност, че всичките й познати я отбягват. Вечерите се бяха превърнали в обеди, а пък те — в по едно питие набързо след работа. Е, както е добре известно, никой не иска да е свързан със срамното петно от предстоящ развод. Наистина бе ужасно неприятно. На съпругите винаги им се струваше, че може да е заразно, като грипна епидемия.
В крайна сметка властта е в мъжете. Те винаги можеха да се отърват от една жена или да я заменят. След определена възраст единствените приятели на жената оставаха адвокатът й по бракоразводни дела и предбрачният договор. Кой би искал да се ожени за нея, след като мине трийсет и пет? Навсякъде е пълно с двадесет и осем годишни девойки. Затова съпругите никак не понасяха жена, която привличаше вниманието на мъжете им към темата за развода.