Сега Даяна е заразената и я бяха сложили под карантина.
Фелисити обърна внимание на малките бръчици, които се появиха на идеално гладкото й чело. Разбира се, че Ърни не се е обаждал. Прекара цяла седмица в компанията на бракоразводните адвокати, с които го бе свързала тя.
— Нужно му е още малко време — въздъхна Даяна. — Малко и грозно е, но поне е чисто. Предполагам, че бих могла да се примиря временно, докато той се вразуми.
— Точно така. — Фелисити се стараеше да я убеди. Погали русите й коси и си каза, че това ще е тема на разговори години наред. — Ще се обадя в „Пиер“ и ще им кажи да ти изпратят багажа тук.
— Но първо трябва да подпиша договора за наем и всичко останало — леко се озадачи Даяна.
Фелисити небрежно махна с костеливата си ръка.
— Скъпа! Вече разговарях с наемодателите и имаш предварителното им одобрение. Само им напиши чек за шест хиляди и можеш да се нанесеш още днес. Вече дори са включили телефона и електричеството в апартамента.
Даяна отвори уста и пак я затвори, без да каже нищо. Не знаеше как да реагира. Фелисити й бе голяма опора, но дали не избързваше малко. „Едва ли мога да се оплаквам, че всичко се нарежда прекалено лесно, каза си Даяна. Сигурно е много ефикасна в действията си.“
— Благодаря, Фий. Какво бих правила без теб? — Тя я прегърна. — Ще ти звънна утре и ще си направим чудесна късна закуска в неделя.
— Скъпа, нямам търпение. — Фелисити докосна леко ръкава на сакото й. — Колко жалко, че трябва да бягам сега. Бихме могли да си организираме малко парти за новия ти апартамент с другите момичета.
Даяна вдигна ръце.
— О, боже, не. Мисля, че направо ще умра, ако някоя от тях ме види тук. Слава богу, че не е за постоянно.
— Разбира се, че не е — съгласи се Фелисити и излезе от апартамента с усмивка, като махна за довиждане.
Даяна седна на обикновения си фотьойл, тапициран в скучно бежово, и се опита да потисне самосъжалението, което я налегна. Изпита усещане за самота, след като Фий си тръгна, и май нямаше на кого другиго да се обади. Защо Джоди Гудфренд й звънна само два пъти? Беше страшно неудобно да оставя куп съобщения. Хората наистина не бяха много коректни. Тя мислено задраска имената на няколко души от списъка с гости за следващото си вечерно парти. Дори и Нати бе излязла само два пъти с нея, и то за по чаша бяло вино в „Рейнбоу Рум“. Даже не си струваше да излизат за толкова малко. „Божичко, нещастно си каза Даяна, стигнала съм до там, че да се питам дали да не поканя Сюзън Катц да пийнем по чаша чай след работа.“ Не че изобщо имаше сили след осем часа изнурителен труд. Какъв провал се оказа работата й. Ако целта й е да накара Ърни да допълзи обратно в краката й, то съвсем не бе постигнала желания резултат. Би напуснала още сега, ако не бяха подигравките на Сисеро и съпруга й.
Телефонът звънна и Даяна подскочи. Кой ли можеше да е? Не бе дала номера си на никого? Тя самата не го знаеше все още.
— Госпожа Фокстън? Обажда се Карлос от хотел „Пиер“, госпожо. Исках да се уверя, че пиколото има точния адрес, за да достави куфарите ви.
Той прочете с делови тон информацията, която му бяха дали.
— Да. — Даяна успя да отвърне с приповдигнат тон, за да покаже, че изобщо не се притеснява от адреса си. — Тук съм само временно.
— Разбира се, госпожо — съгласи се Карлос с безкрайно незаинтересован глас.
Усети, че й се завива свят. По дяволите! Стигнала е дотам, че да се оправдава пред хотелския персонал.
— Просто ги донесете тук — нареди тя и затвори.
За да се разсее, Даяна слезе до фоайето и написа чек на управата на сградата. Дадоха й ключ, телефонния номер и пропуск за фитнес залата. Би могла да поплува в малкия басейн на залата, когато й донесат дрехите.
Много важно е да не оставя обстоятелствата да я сломят. „И няма аз да се обаждам на Ърни, твърдо си каза Даяна. Не ме интересува колко време ще отнеме. Нека той да дойде с подвита опашка.“
Ърни тъкмо изпращаше сър Ангъс, когато Фелисити се появи в апартамента му. Той ги запозна и забеляза как хищните й очички светнаха. Но пък дамата беше много разбрана. Не бе като Даяна. Докато вечеряха предната нощ, тя му сподели, че според нея повечето бракове само печелят от някоя дребна изневяра. Важна била дискретността. По дяволите, напълно е съгласен с нея.
През цялата седмица на Ърни му се налагаше да изтърпява завоалираните намеци в Поуст и Нюз, снимките на съпругата му, излизаща от „Пиер“ с тъмни очила и загърната в палтото си, като че ли е Джаки Онасис. Дори бяха публикували снимка на Мира Чен, полугола — кадър от някакъв порнографски филм, в който явно е участвала, докато е била в колежа. Хубава снимка всъщност. Изпита известно съжаление, докато зяпаше наперените й гърди, надничащи над кожения корсет, с който се бе пристегнала. Но се наложи да нареди на отдел „Личен състав“ да прекратят договора й, задето е излъгала за криминалното си досие. Тя се опита да го спре, но Ърни само се изсмя.