— Не мисля, че ще се подчиня на заповедите ти, скъпа. Не и този път. — Мира се опита да го увещава, но той знаеше, че вече няма да пълзи на колене пред нея. — Бъди добро момиче и не си създавай излишни неприятности. Обещавам ти, че ако само една думичка за мен стигне до пресата, ще насъскам по теб ченгетата.
— Как можеш да говориш така? — изхленчи Мира.
— Много лесно. — Усещането за собствената му власт го възбуждаше. Не беше като удоволствието от секса, а нещо по-добро. Повтаряше си, че има хиляди като Мира на този свят, но той е единствен. — Може би ще ти изпратя някакво дребно подаръче, но край. И изобщо не си помисляй да ме изнудваш, защото ще ида направо в полицията. Не забравяй, че цялата компания вече видя с какво разполагаш.
— Ърни, смятах, че имаме специална връзка — изплака тя.
— И аз също — отвърна той и затвори.
Бе изчакал три дни. След като тя не се обади повече, той й изпрати чифт диамантени обеци, анонимно. Можеше да ги продаде, преди да си намери нов любовник. Не изпитваше вина. Любовта е романтична залъгалка за наивници. Нима малката мръсница си е въобразявала, че може да му стане съпруга? Неговата съпруга никога не би правила френска любов в спалнята на друга жена. Качествата, които търсеше в една жена, бяха да е стилна, опитна в светските кръгове и невзискателна. Сега погледна към Фелисити. Вероятно тя би могла да заеме мястото, овакантено от Даяна. Изглежда, ясно разбира как стоят нещата.
Двадесета глава
Феликс Кастър влезе в кабинета на шефа си с топлата усмивка на човек, който носи добри новини. Беше на петдесет и отначало не прие с ентусиазъм идеята да работи за два пъти по-млад от него шеф. Но го бяха уволнили от „Харпър Колинс“, а повечето работодатели в Америка са толкова пристрастени към младостта, че неговият дългогодишен опит всъщност му попречи в търсенето на нова работа. Накрая прие това, което му предлагаха. Сисеро бе упорит, напорист и умът му сечеше като бръснач. Сега, когато сметките вече бяха приключени, Феликс щеше да изглежда като истински гений. Печалбите, допълнителните заявки, невероятно ниските разходи на тези съвсем простички офиси — компанията имаше най-добрия баланс, който е виждал от години.
Това щеше да е първият му отчет и той ще е забележителен.
Кастър се усмихна на колегите си. Беше му малко странно да е в печеливш отбор, а който хората дори се харесваха един друг. На улицата под тях бе оживено и всички бързаха нанякъде, огромните неонови реклами с примигващите си послания превръщаха гледката във футурметичен пейзаж. По-рано центърът на града само го изнервяше. Сега отново започна да го харесва, също като хлапе.
Майкъл Сисеро бе толкова решителен, че заразяваше всички с енергията си. Дори и Хелън, разсеяната му секретарка, започна да прекарва по-малко време в подреждане на пасианси на компютъра си и повече бе заета с актуализиране на информацията в календар-бележника му. Джейк Харолд, отговорният редактор, както и Рейчъл Лили, която координираше дистрибуцията, също изглеждаха доволни. Нищо чудно. Цифрите в отчета биха накарали всеки да се гордее. Дори съпругата му отново започна да се хвали с работата му.
Всички в този офис бяха толкова щастливи, че човек направо очакваше да се появи някоя русокоса красавица и да запее за безгрижните птички в полята и горите.
На вратата се почука.
— Влез — весело се обади Феликс.
На прага му се появи Даяна Фокстън. Доброто настроение на Кастър леко се помрачи. Невероятно красиво момиче, но никой тук не забелязваше това. Все едно да гледаш цвят на лотос, затворен в кубче лед. Даяна вършеше добре работата си, ако нейното изобщо можеше да се нарече така. Никой не говореше с нея, защото бе богата и студена. На челото й сякаш беше татуирано с големи светещи букви „Не се приближавайте“. Феликс също я мразеше и затова й прехвърляше цялото архивиране на финансовите документи. Тя приемаше задачите, без да се оплаква, заемаше се с тях веднага и се справяше отлично и мълчаливо. Беше толкова тиха, че направо стряскаше околните. Хапваше на бюрото си и се прибираше у дома точно в шест часа.