Но не можеше да се отрече, че я бива в работата, имаше отличен усет към думите. Но когато Феликс си направеше труда да я поздрави за добре свършена задача, тя отвръщаше с краткото „Благодаря ви, господин Кастър“ и го изричаше с тон, от който и ледник би замръзнал.
— Сюзън се обади, че е болна, и господин Сисеро ме помоли аз да водя бележки за тази среща — каза Даяна.
— Седни — хладно я покани Феликс. — Къде е Майкъл?
— Разговаря по телефона с Ърнест Фокстън — отвърна тя и го погледна със сините си очи така, сякаш нямаше нищо общо с този човек. Това дразнеше Феликс. Дамата сигурно шпионираше „Грийн Егс“, за да докладва на съпруга си, а се държеше така, сякаш никога не е чувала за него.
— Всеки момент ще дойде.
Даяна кръстоса крака. Много красиви крака, със стройни прасци, тънки глезени, обути в скъпи чорапи… личеше си по това как проблясваха на светлината… и стигаха от ниските й обувки от крокодилска кожа чак до семплата бледосиня пола. Бе я съчетала с копринена млечнобяла риза и сако с цвета на полата, а върху бледата й шия имаше дискретен наниз от перли. Около нослето й се забелязваха няколко дребни лунички, а устните й бяха пухкави и плътни. Феликс хладнокръвно прецени, че тя е сред най-красивите жени, които някога е срещал. Истинска съпруга за показ на Фокстън. Едва ли слуховете за предстоящ развод са верни. Къде би намерил Ърни по-добро украшение за себе си?
Вратата се отвори рязко и Майкъл Сисеро нахълта. Феликс се стегна. Нещо в излъчването на Майкъл караше всички да изпъват рамене и да се съсредоточават. Приличаше на главнокомандващ пред важна битка. Винаги когато Кастър се замислеше за възрастта на шефа си, напористият устрем на Майкъл го караше да забрави разликата. Просто нямаше време да се притеснява от това. Майкъл умееше да намира работа на всички наоколо.
— Чувам добри новини — каза Майкъл. Никакви предисловия, разбира се. Не си падаше по любезностите. — Ще се спра поотделно на всеки от докладите ви. Но най-напред ми изложете основното. Какво имаме?
— Аз ще започна първа — обади се Рейчъл и погледна косо Даяна. Жените тук я мразеха повече и от мъжете. Рейчъл също бе симпатично момиче, малко над трийсетте, с хубава руса коса, но не можеше да накара никой да се обърне след нея. Може би Даяна не разбираше колко отблъскващо действаше на мъжете с поведението си на ледена принцеса. — Нашите продавачи направо са затрупани от клиенти в малките магазинчета, а „Барне и Нобъл“, „Б. Долтън“ и „Уолдънбукс“ са сложили поредицата ни точно до касовите си апарати. Опитваме се да осигурим равномерна дистрибуция из цялата страна, за да сме справедливи спрямо хората. Имаме и много международни обаждания, но за да се справим с подобно търсене, ще ни е нужен много по-голям тираж.
— Пресата направо ни обожава — намеси се и Джейкъб Харолд, за да не го засенчат. — Дори успях да получа покана за участие на Ърни Фокстън в сутрешното шоу на националната мрежа.
Майкъл кимна.
— Отлично, но защо не са поканили мен? Това е наша поредица.
Сянка на объркване мина по лицето на Джейк.
— Знаеш, че работя с отдел „Връзки с обществеността“ на „Блейклис“, Майкъл. Казаха ми, че ти си отказал.
Сисеро замълча за миг.
— Може и така да е било. — Намести едрото си тяло по-удобно на стола, докато усилено мислеше. После тръсна леко глава и се обърна към Феликс: — Какво е положението ни, шефе?
— Много добро. — Кастър направо грееше от удоволствие. — С теб решихме да подберем ограничен на брой ръководен персонал, който да действа многофункционално, и да съкратим драстично проектобюджета за разходите…
— Имаш предвид, че наехме само шепа хора и си избрахме обикновени и евтини офиси — поясни Майкъл.
— Точно така. Като съберем това с успеха на първия тираж от поредицата и това, което Джейкъб ми каза за липсата на допълнителни разходи, бих обобщил, че печалбата за първото тримесечие е…
Феликс се усмихна сърдечно и им съобщи цифрата.
— Уха — не се сдържа Рейчъл.
Майкъл примигна.
— Сигурен ли си?
— Проверих цифрите няколко пъти. Те зависят от известни променливи…
— Значи си сигурен?
— Да — ухили се Феликс. — Сигурен съм.
— Прав ли съм да предположа — започна Джейк, докато разхлабваше яката на ризата си, — че това ниво на доходност означава, че ще получим премията, обещана в договорите ни?