Много му се искаше и той да се измъкне навън днес. Обичаше работата си, но човек не всеки ден разбира, че е на път да стане милионер за една нощ. Баща му се разплака, когато му се обади да му каже. Точно сега, мислеше си Майкъл, най-много му се искаше да прави секс с Айрис, да има до себе си бутилка изстудено шампанско „Татинджър“ и… останалото щеше да измисли по-късно.
Тъкмо довършваше работата с Даяна Фокстън. Въздържа се да й предаде благодарностите му към Ърни. Беше си заслужил напълно златната премия. Неговите хора получаваха тези пари, защото „Блейклис“ бяха изкарали много пъти повече. Не биваше да забравя това.
Даяна му подаваше последната купчина писма, които се нуждаеха от подписа му. Слабо се вълнуваше от днешните новини. За нейния стил на живот един милион долара — и то преди да се обложат с данъци — не е кой знае какво.
— Почти сме готови. — Майкъл й кимна. — Предполагам, че Сюзън ще се върне утре. Но ти се справи отлично днес. Сега можеш да си вземеш почивка до края на деня и да идеш да пазаруваш.
Тя го изгледа студено.
— Откъде знаете какво ще правя с времето си?
— Просто предположих…
Даяна се засмя звънко и отсечено.
— Разбира се. Нали всички го правят. Но предпочитам да не си въобразявате нищо за моя сметка.
Сисеро не обърна внимание на назидателния й тон.
— Тогава за какво ще използваш свободния си следобед?
Тя примигна. Нима някой й бе задал личен въпрос? Всички в това проклето място я пренебрегваха седмици наред, също като предполагаемите й приятелки, които вече не й обръщаха внимание. Даяна бе прекалено опитна в светските игри, за да не забележи знаците. Очевидно имаше връзка с раздялата й. Но не можеше да си обясни защо. Ърни я изложи в обществото. Тя показа на тези нюйоркчанки как трябва да се държи една дама, а сега ревнивите глупачки използваха възможността да й натрият носа.
— Щях да обиколя музеите.
Бе имала намерение да се разходи из магазините, но защо да оставя Сисеро с убеждението, че я познава напълно? Заля я вълна от горчивина. Приглади бледосинята коприна върху коленете си. Защо, за бога, не й се обаждаше Ърни? Сигурно полудява без нея. Понякога нощем едва успяваше да се сдържи и да не му звънне.
— Така ли? Чух, че имало страхотна изложба в „Метрополитен“.
— Има няколко — сопна му се Даяна. Надменен грубиян. Никак не й беше приятно да я смятат за идиотка. Тя не е някоя вятърничава глупачка като Хелън или Кара. — Мислех да посетя изложбата „Свети Франциск от Асизи“. В момента тук се показват много значими творби от Средновековието, които са взети назаем от Италия, след като земетресение разрушило църквата там.
Майкъл вдигна едната от гъстите си вежди. Гръдният му кош й се стори много широк, когато се наведе над нея, за да разпише писмата. Изненадващо и за себе си, Даяна изпита внезапно силно желание. Толкова дълго време мина, откакто я бе докосвал мъж. После си напомни, че винаги когато се е възбуждала и си е лягала с мъж, е стигала до горчиво разочарование.
Разбира се, имаше предвид Ърни. Даяна се замисли за това как всички жени, които идваха в офисите им, най-безсрамно флиртуваха с Майкъл. Вероятно го правеха просто заради властта, с която той разполага.
Сюзън Катц, онази злобна глупачка, определено го желаеше. Беше съвсем ясно. Даяна бе истински доволна, че той си има приятелка. Не можеше да понася Сюзън и нейната грубост.
За нея бе истинска загадка защо всички тези жени преследват мъж като Майкъл — без пари или влияние в обществото.
Даяна вдъхна уханието на тялото му. Не използваше одеколон, долавяше се само много слаб мъжествен аромат на мускус. Тя задържа дъха си, за да не потръпне от желание. Би било непростимо този тип да си помисли, че си пада по него.
Той я погледна косо изпод гъстите си мигли.
— Не знаех, че разбираш от изкуство — подхвърли Сисеро.
— Не разбирам много. Но знам какво ми харесва.
Майкъл се ухили. Даяна Фокстън — изкуствовед. Воден от спонтанен импулс, той извади две скици от чекмеджето на бюрото си — пробни корици за втората поредица книги на „Грийн Егс“.