— Какво мислиш за тези двете?
Даяна наклони глава и семплите златни обеци на ушите й проблеснаха под слънчевите лъчи. Майкъл лениво си представи какво ли би било да прокара палеца си по меката извивка на шията й.
— Тази е много по-добра. — Тя посочи лявата рисунка, една от творбите на Сет. — Реалистична е. Другият слон прилича на плюшена играчка.
— Интересно. Ами тези?
Майкъл извади още две рисунки. Даяна се приведе леко напред и посочи дясната.
— В тази цветовете са използвани по-деликатно. Повече ми харесва изящният рисунък.
Сисеро се изненада. Същото мислеше и той. Извади албума с варианти на кориците в умален вид.
— Коя от тези би използвала за корица на Седемте малки шивачи!
Даяна приседна и несъзнателно го избута от бюрото му. Вече бе забравила колко ненавижда шефа си и потъна в картинките, изолирайки се от всичко останало. Майкъл се приведе над нея. Забеляза горната част на гърдите й, деликатно разкрити от строгото деколте на копринената й блуза. Усети как мигновено се възбужда.
Каза си, че е заради вълненията от деня. Имаше нужда от Айрис. Нуждаеше се от секс.
— Тази. — Даяна отгърна страницата и му показа малка черно-бяла рисунка, скицирана само с молив. Не бе я забелязал досега. Понякога направо му се виеше свят, след като бе прегледал стотици варианти на предложенията за корици.
— Ако беше цветна, може би с акварелни бои. Погледнете линиите, детайлите. Сякаш направо ще изскочи от листа.
Сисеро разгледа по-внимателно рисунката и остана шокиран. Беше съвършена. Абсолютно подходяща за книгата. Беше я пропуснал, защото не бе завършена картина, а само черно-бяла скица.
Беше по-добра от избраната от него. По-добра от онези, които бяха предложили Сет и Джейкъб, а Даяна се спря на нея веднага.
— Знаеш ли, мисля, че може би си права — бавно отрони той.
— Разбира се, че съм права. — Господи, колко студена е само! — Това е очевидният избор.
— Утре ела по-рано — каза Майкъл. — Може да имам още работа за теб.
Даяна изпъна гръб сковано. Той се ухили, когато видя угрижеността, изписана на лицето й. За миг си представи как повдига полата й над съблазнителните извивки на дупето, навежда я върху бюрото си и нежно я гали, докато тя започне да го моли да проникне в нея.
— Не мисля, че може да ми бъде възлагана още работа — каза Даяна. — И така си имам достатъчно задължения.
Сисеро й подаде писмата и й намигна, което ужасно я подразни.
— Е, аз пък не смятам така. Ела в осем сутринта.
Двадесет и първа глава
— Доколкото мога да преценя, госпожа Метсън е права.
Ърни се усмихна на сър Ангъс Картър. Адвокатът имаше онзи гърлен аристократичен английски акцент, който Ърни, момчето от бедняшкия квартал, винаги бе презирал. Проклети сноби. И Даяна бе от същата високомерна пасмина. Но нямаше как да не хареса думите, които чу, макар гласът да го дразнеше.
Сър Ангъс прелисти документите.
— Госпожа Фокстън не би могла изобщо да спечели в Обединеното кралство. Била е омъжена само седем месеца, един от които е прекарала извън семейното огнище по собствено желание. Напуснала е без предупреждение и не е правила опит да се свърже с вас, господин Фокстън. Непримирими противоречия… каквото искате. Според мен никой съдия в Кралството няма да й даде и пени.
— Освен това тя наскоро започна работа — добави услужливо Фелисити. Ръката й бе под лакътя на Ърни, а огненочервените й нокти си почиваха върху ръкава му. Беше с много високи обувки с тънки токчета и прилепнала розова рокля.
— Точно така. — Сър Ангъс побутна очилата с тънки рамки върху орловия си нос. — Което означава, че трудно ще докаже, че господин Фокстън е възнамерявал да я издържа.
— Аз взех няколко предварителни мерки — каза Ърни. — Събрах целия й багаж в кашони и прехвърлих всички средства от общата ни сметка, като оставих там само десет хиляди долара. Не исках да я закривам. Реших да постъпя деликатно.
„Деликатно“, помисли си сър Ангъс. Каква ти деликатност, този нафукан богаташ пред него бе толкова деликатен, колкото и яркооранжева бална рокля на вечерно парти. Даяна Фокстън може и да не е проявила разум по отношение на предбрачното уреждане на финансовото си положение, но определено заслужаваше похвала за вкуса си към мъжете. Тя щеше да загуби милиони в този развод. Но лично той смяташе, че това е малка цена за възможността да се отърве от господин Ърнест Фокстън.