— Хмм, да. Мисля, че това е разумно. Госпожа Фокстън има само един силен коз в това дело. Тя може да оспорва и да забави развода.
Американката с дългите червени нокти направо пребледня.
— Колко дълго?
— Пет години — сериозно отвърна сър Ангъс.
— Неприемливо. — Фелисити скочи на крака. — Трябва да има нещо, което може да се направи.
— Има. Можете да й направите предложение. Всеки адвокат, към когото се обърне за съвет, ще й обясни какво е финансовото й положение.
— Ами имиграционните власти? Щом не е съпруга на Ърни, тя няма право да остава в страната, нали така?
— Имиграционното право не е моята област, госпожо. Предполагам, че това е допълнителен аргумент, който бихте могли да изтъкнете пред нея.
Ърни се изправи, великодушно настроен.
— Оформете предложението, Ангъс… — Адвокатът замръзна. Той бе заслужил с много усилия рицарското си звание. — … Предайте й, че ще й дам двеста и петдесет хиляди в американски долари, ако подпише документите за развода, а ако забави нещата повече от година, няма да получи абсолютно нищо. — Ърни се направи, че не забелязва пребледнялото лице на Фелисити. — Кажете й, че мога да чакам. Всички можем.
Колкото и дразнещ да бе Майкъл Сисеро, Даяна се почувства длъжна да отскочи до Метрополитън и да види изложбата, в случай че на другия ден му хрумне да я изпита по някакъв начин, и откри, че много й харесва. Наситените и топли цветове на картините отпреди деветстотин години все още можеха да очароват и запленяват. Изпита желание да иде до катедралата „Свети Патрик“ и да влезе вътре. Беше много успокояващо — свещите горяха, коленичили, хората бяха потънали в молитвите си или стояха с наведени глави пред изящните статуи на светците. Усети такова душевно спокойствие, че вместо да се впусне в пазаруване в „Сакс“, се отби в „Барнс и Нобъл“ на Пето Авеню и си купи книга. В това имаше някаква ирония: божият храм се намираше точно до храма на Мамон.
Даяна внезапно изпита силно желание да остане насаме и освен това усети зверски глад. Влезе в най-близкото заведение за бързо хранене. Бе идеално: абсолютно никой от познатите й не би се показал тук за нищо на света. Поръча си мазен чийзбургер и пържени картофки и изяде всичко заедно с голям шоколадов шейк, докато четеше романа, който си взе. За няколко часа успя напълно да забрави за нарежданията на Сисеро, за мълчанието на Ърни и за предателството на приятелките си. Разпусна стегнатия кок и остави косата си да се стеле свободно върху раменете й. Остана в заведението да чете и да наблюдава минувачите, наслаждавайки се на всяко пикантно резенче картоф и всяка глътка от сладката шоколадова напитка.
Взе такси до вкъщи и реши да си измие косата, да се преоблече и да излезе навън. Може би щеше да се обади на Фелисити — единствената, която все още говореше с нея.
Все пак нали живееше в града, който уж никога не спял. Сигурно имаше милион приятни неща, с които една млада и заможна жена би могла да се забавлява.
Малко след като се прибра, телефонът й звънна. Даяна подскочи; напоследък телефонът й изобщо не звънеше. Бе се превърнала за нула време от кралицата на светското общество в презрян парий. Вдигна слушалката с разтуптяно сърце. Може би най-сетне Ърни се е вразумил.
— Ало? — обади се приятен глас. — Даяна?
Изпита разочарование. Не беше съпругът й, нито дори Наташа или Джоди. Обаждаше се Клеър Брайънт.
— Здравей, Клеър — отвърна тя.
— Даяна, къде се изгуби? — Приятелката й звучеше сърдито, което не е в стила й. — Когато решиш да потънеш в неизвестност, наистина успяваш. Цели седмици се опитвам да те издиря. Накрая се наложи да звънна на Фелисити и да изкопча телефонния ти номер от нея.
Даяна се почувства гузна. Защо не се бе обадила на Клеър? Вярно, че тя я накара да се почувства малко глупаво, задето си въобразяваше, че „работа“ е неприлична дума, но Клеър винаги я е подкрепяла. Другите й така наречени приятелки се бяха отдръпнали, когато напусна съпруга си, освен Фелисити, разбира се. А Клеър дори бе положила усилия да я открие.
— Честно казано, исках да остана малко насаме. Двамата с Ърни имаме… малко недоразумение.
— Малко недоразумение ли? Чух, че е много по-сериозно. — Клеър замълча за миг. — Слушай, мога ли да ти дам един напълно нежелан съвет?
Даяна приседна на леглото.
— Давай.