— Трябва да се видиш с адвокат и веднага да се върнеш в дома си. Ако ти изневерява, кой би могъл да знае какво се опитва да изкопчи от него любовницата му? Защо трябва да живееш в някакъв малък апартамент, след като ти си му съпруга? Иди и поговори с него, недей да слушаш гордостта си. И си намери добър адвокат, за всеки случай.
Адвокат!
— Уверена съм, че няма да се стигне дотам — възрази Даяна. — Ърни просто трябва да разбере, че не може да се отнася така с мен. Когато ме помоли да се върна, ще го направя.
— Надявам се, че няма да се стигне дотам, но не можеш да оставиш всичко в неговите ръце. Запиши си един номер. Това са моите адвокати и са много добри.
— Но аз мислех, че всичко между теб и Джош е наред.
— Така е, но аз съм била в клуба на момичетата скаути. Бъди готов, нали знаеш? И се обаждай понякога. Аз съм насреща.
Даяна затвори и замислено разресваше косата си, за да върне нормалния й бляскав вид, когато на вратата се позвъни.
Тя отвори.
— Госпожица Даяна Фокстън? — попита Стив Сантуро.
Той примигна няколко пъти. Стив разнасяше документи по цял ден — бракоразводни документи, съдебни призовки, известия, с които се уведомяваха хората, че ги съдят. Америка беше страната на съдебните спорове, а Манхатън бе центърът на цялата съдебна истерия. Стив печелеше добре, затова се примиряваше с ругатните на пияни съпрузи, които съдеха за издръжка на децата, или на разни затлъстели съпруги, изритвани от дома. Но никога не му се бе случвало да попада на такава дама.
Беше със семпла памучна розова рокля, с къси бухнали ръкави и кръгло деколте, което разкриваше красивите й рамене и златиста кожа. На едната й китка имаше дебела златна гривна, косата й бе прихваната с фиби, краката й бяха дълги, а извивките на тялото й биха накарали и слепия да прогледне. Сантуро мислено изруга. Косата й бе руса и блестяща, сякаш излязла от реклама на скъп шампоан. Струваше му се, че тя всеки миг ще я отметне настрани, за да я улови по-добре камерата. А какви гърди само! Стив усети, че се изпотява. Меки и пухкави, сякаш се мъчеха да се измъкнат от бельото й. Дори изглеждаха естествени. Че коя жена в днешно време се задоволява със собствените си гърди?
— Госпожа Ърнест Фокстън — поправи го красавицата.
Ърнест Фокстън е пълен кретен, който и да е той, мислеше си Стив. Може пък да си пада по мъже. Да остави такава сладурана? А и какъв сексапилен акцент! Страшно му харесваше как говорят тези англичанки.
— Хм. Да. Госпожа Фокстън, точно така. — Стив се изчерви и реши да се маха по-бързо. — Аз, ами, имам доставка за вас. Бихте ли подписали?
— Разбира се — каза тя. Усмихна му се и внимателно написа името си на квитанцията. — Какво е? Цветя ли?
— Не, госпожо. Опасявам се, че не. — Стив почервеня като домат. — Разни правни документи.
Той тромаво й подаде пакета.
Даяна не разбираше. Взе документите и обърна пакета. Прочете написаното на хартията. „Картър и Картър, Адвокатска кантора, «Грейс ин», Лондон“. Какво, по дяволите, е това?
— За какво става дума? — властно попита тя.
Пъпчивият младеж се сви и измърмори смутено, че всичко било описано вътре.
— Приятна вечер, госпожо — каза той и изхвърча по стълбите.
Таксито се гмурна в забързаното движение по улиците на Ню Йорк, влизаше от една лента в друга, бързаше да хване светофарите и надуваше клаксон. Даяна седеше отзад и изобщо не забелязваше шума и тълпите навън. Беше толкова бясна, че не усещаше нищо, освен изпепеляващ гняв. За кого, по дяволите, се мисли Ърни? Развод? Да се разведе с нея след седем месеца? Сякаш тя е сгрешила с нещо, след като именно той спеше с онази мръсница в офиса си пред очите на всички. Тя бе идеалната съпруга, а ето как й се отплащаше. Тя е Даяна Фокстън и не е от момичетата, които може да използва и после да захвърли като парцалена кукла!
В общата им сметка имаше почти десет милиона долара. Първото, което щеше да направи на другия ден, бе да се отбие в „Тифани“ и да си купи някое наистина скъпо бижу.
Това е най-малкото, което Ърни може да направи за нея. Толкова време очакваше извинението му, за да загърбят цялата тази неприятна история, а той й предлагаше… това!
Имаше наглостта да й подхвърля някакви си мизерни двеста и петдесет хиляди долара? Та той имаше поне десет пъти повече! Сега си седеше в апартамента, който Даяна избра, в стаите, които тя обзаведе, на дивана, който тя намери с много усилия, и й даваше трохи, за да се разведе бързо с него?
„Ще му покажа аз на него, каза си Даяна и сви малкото си юмруче. Ще му покажа какво може да очаква от жена като мен.“