— Какво искаше да кажеш преди малко с това, че не съм глупак? — попита тихо той.
Айрис сви рамене, все още задъхана.
— Каквото казах. Че винаги съм вярвала в теб. Знаех, че ще започнеш да печелиш много пари, че няма да си останеш обикновен смотаняк, който живее в тази дупка, нали разбираш, и си няма дори кола.
Майкъл я погледна безизразно.
— Ами ако не бях получил тази премия?
Айрис се изправи и протегна стройното си тяло. Сега, когато страстта му бе утолена, Майкъл я разгледа по-критично. Определено трябваше да се храни повече и да прави малко упражнения за седалищните си мускули. Имаше нужда от по-голямо дупе. Беше направо дразнещо да се натъква на кокалите й, докато правеше секс с нея.
Айрис прекоси на пръсти стаята, грабна голяма хавлиена кърпа и свенливо се загърна в нея, сякаш той не е видял всичко, което имаше да покаже, и то от всеки възможен ъгъл.
— Сериозно ли питаш? — Тя прокара ръка през косата си и я отметна назад. — Защо да търсим проблеми, които не съществуват? Аз правех повече компромиси във връзката ни, но знаех, че това няма да продължи вечно. — Тя се запъти към банята. Не понасяше да я гледат, ако не е в безукорен вид. — Важното е, че ти получи премията и ще стигнеш далеч, така че нямаме никакви проблеми.
Усмихната лукаво, тя му отправи въздушна целувка и влезе на пръсти в банята. Когато е боса, Айрис непрекъснато ходеше на пръсти. Майкъл предполагаше, че за нея това е все едно да е на високи токчета. Тя определено е от скъпите момичета във всяко отношение. Значи нямали никакви проблеми, така ли? Трябваше пак да си помисли. Той остана на мястото си и с досада си представи как отново се налага да скъса с поредната жена в леглото му. Още една използвачка. Нима жените си въобразяваха, че е много приятно да чуеш, че вече си ценен за тях, защото изкарваш милион долара? Всички ли разсъждаваха така? Беше изтощен от секса и прекалено уморен да мисли за това сега. Айрис си вземаше душ, после бе негов ред и след това щеше да се строполи безпаметно в леглото. Щяха да си поговорят сериозно утре вечер. Той наистина щеше да стигне далеч, но определено без нея.
Майкъл се бе излегнал на кушетката и гледаше високите кули на Уолстрийт през прозореца си. Луната изгряваше на небосклона, както и неговата звезда. Утре щеше да се качи при Ърни Фокстън и да приеме чековете за себе си и за служителите си.
Беше станал милионер. Беше успял. Това бе един от най-сладките мигове в живота му.
Двадесет и втора глава
Алармата я сепна. Даяна се протегна и натисна бутона, за да изключи сигнала. Беше будна от часове. Имаше да мисли за прекалено много неща, за да се унесе в сън, а и трябваше да иде в офиса в осем часа.
Надигна се от твърдото си легло и погледна навън към сивото и мрачно утро над Манхатън. В центъра на града, високо в мансардния й апартамент, където въздухът бе по-чист и имаше изглед към зеленината на парка, онази лицемерна кучка Фелисити Метсън спеше в нейното легло със съпруга й. Даяна изстена. Предната вечер сигурно е изглеждала ужасно нелепо, закована на вратата и със зяпнала уста като риба на сухо.
Прокле се за глупостта си. Когато всичките й познати се разпръснаха като пилци, тя се довери на Фелисити. Трябваше да предположи, че крои нещо. Даяна огледа малкия си функционален и напълно безличен апартамент с омраза. Тъкмо Фий предложи тя да се настани тук и да се изнесе от семейното жилище незабавно — сега бе ясно — за да направи място за нея.
Клеър имаше право за коварната любовница. Само дето въпросната особа не е Мира Чен. А най-добрата й приятелка.
— Разбира се, че бях твоя приятелка, скъпа. — В съзнанието й изплува образът на Фелисити, усмихната като гладен крокодил, който се кани да погълне плячката си. — Бях приятелка и на двама ви с Ърни. Ти вдигна такава ужасна врява и го изложи напълно. Съвсем явно е, че той не е подходящият мъж за теб. Просто ти помагам да приключиш нещо, което сама започна.
— Аз ли съм го започнала? Аз ли спах с Мира Чен?
— Не беше само Мира. — О, колко самодоволен изглеждаше Ърни от тази своя забележка. — Ти отлично знаеше правилата, когато се омъжи за мен, надута глупачке! Твоята фригидност ме подтикна към това.
Даяна стоеше на мястото си и местеше поглед от единия към другия. Представи си смеха на Фелисити, докато разказваше всичко, дума по дума, на Наташа, Джоди и останалите. Вероятно го е правила през цялото време. Мислено видя богатите съпруги, седнали комфортно на най-добрата маса в Руската чайна, да си бъбрят за Мира и Ърни, за сцената в апартамента й и за мизерното й сегашно жилище, докато отпиват шампанско от кристалните си чаши. Не можеше да помръдне. Сякаш бе попаднала в кошмар, в който краката й бяха залепнали за пода.