— Негодник! — промълви тя.
Ърни се изсмя.
„Негодник“ — имитира я той. — Това ли е всичко, на което си способна, скъпа? Видяла си предложението ми, нали? Според нашия адвокат нямаш никакъв шанс. Можеш сама да провериш; били сме заедно само седем месеца, при това именно ти си ме напуснала.
— Защото ми изневеряваше — изтъкна Даяна. Езикът й сякаш залепна за небцето. — Ще те съдя тук, в Америка. Няма да ти остане и пукнат грош.
Ърни се засмя. Невероятно как е успяла да заблуди сама себе си. Беше си въобразявала, че той я обича.
— Не мисля така, съкровище. Подадох молба за развод в Англия, а ти започна работа тук, изнесе се от дома, не се обаждаш, нищо. Между другото не си мисли да опразваш общата ни сметка. Вече се погрижих за това.
— Какво? — възкликна Даяна. Потърси опора в ниското диванче, което бе открила след месеци безплодно търсене на един търг за изящни предмети в Амстердам.
Ърни махна снизходително с костеливата си ръка.
— Не се тревожи. Оставил съм ти десет хиляди. Не искам бившата ми жена да е на улицата. Хората ще започнат да приказват. Би трябвало да ти стигнат. Плюс двеста и петдесет хиляди, ако си добро момиче.
— Но аз съм твоя съпруга — каза Даяна. Примигна няколко пъти, за да скрие сълзите, които не искаше да пророни пред Фелисити — тази самодоволна, проклета двуличница, — но нямаше избор.
— Не за дълго — подсмихна се Ърни.
Даяна изхлипа и с препъване излезе във фоайето. Когато пристъпи в асансьора, я застигна едва приглушеното хихикане на Фелисити, което сякаш се надигаше от мехурчетата в казана на някоя вещица. Беше слязла до входа, обляна в сълзи, и момчето в асансьора трябваше да забоде поглед в обувките си, което накара Даяна да се почувства неловко.
За щастие шофьорът на таксито не й зададе никакви въпроси. Намираха се в Ню Йорк и нещастието бе често срещана гледка. Тук хората гледаха само себе си.
Сега Даяна тръсна глава, за да се отърве от спомените. Всичко бе истина. Ужасният кошмар е самата реалност. Предната вечер се сблъска челно с действителността, а тази сутрин осъзна, че дори не би могла да си плаща наема за повече от два месеца. Ърни бе решил да я изхвърли от живота си и да я превърне в просяк. Тя внезапно изпита благодарност, че разполага с жалката си и досадна работа.
Твърдо решена да се справи със ситуацията по най-добрия възможен начин, Даяна огледа умореното си лице в огледалото. Беше истински професионалист в разкрасяването. Имаше време да се погрижи за тъмните сенки, да измие косата си, да си облече най-хубавите дрехи и да се обгърне в облак от „Джой“ — най-скъпия аромат на света. Независимо колко лоши изглеждаха нещата, все още разполагаше с красотата си.
„Винаги съм разчитала на нея, каза си Даяна, и все още мога да го направя.“
Даяна се появи в офиса в осем без пет. Бе облякла един от най-сексапилните си делови костюми — от бежов памучен плат, със силно вталено сако, което подчертаваше пищните й гърди и дупе, както и тънката й талия. Лицето й блестеше нежно от лекия фондьотен с бронзиращ ефект, който бе използвала, коректорът беше изтрил сенките под очите й, а косата и бе вдигната в строг френски кок. На лявата й ръка все така предизвикателно проблясваха годежният й пръстен и венчалната халка. Около нея се носеше благоуханен облак от парфюм, стига човек да посмее да я приближи. Напълно прозрачен чорапогащник от „Уулфорд“ и кремави обувки на нисък ток от „Патрик Кокс“ допълваха тоалета й.
Наслаждаваше се на всяко подсвиркване и одобрително подвикване по улиците, макар да се преструваше, че не ги забелязва. „Мъжко признание, каза си Даяна, ето какво ми е нужно в момента.“
Настроението й леко се подобри. В дванадесет и половина на обяд имаше среща с Хърб, най-добрия, най-коравия бракоразводен адвокат в Манхатън. След като чу името Фокстън, асистентката му незабавно й насрочи час за среща с него. Щеше да даде на Ърни да разбере къде може да си завре мизерните двеста и петдесет хиляди. Най-много би я зарадвало, ако го остави без пукнат грош.
Междувременно трябваше да се разправя с Майкъл.
Шефът й я очакваше. Даяна забеляза тъмния му костюм, черните обувки, мускулестия му гръден кош. Сисеро изглеждаше както винаги. Изпита леко вълнение. Какво ли ново мъчение е измислил за нея? Още работа? Сякаш имаше нужда от подобно нещо тъкмо сега.