— Трябва да помоля и двама ви да напуснете. Надявам се, че ще го направите мирно и тихо и няма да се налага да викам охраната — продължи адвокатът.
— Няма да е необходимо — тихо отвърна Даяна. Тя кимна на Сисеро. — Тръгваме си. Можеш да предадеш на съпруга ми, че моят адвокат ще се свърже с него още днес.
— Както и моят — добави Сисеро. Масивният му здрав врат бе почервенял от гняв.
— Разбира се — отвърна Реджи Шроптън с тон, който казваше, че му е все едно.
Двамата излязоха заедно. Беше крайно неприятно преживяване. Стиснали прекратените си договори, те минаха покрай неколцина служители на „Блейклис“, след като асансьорът ги свали във фоайето. Една от тях бе Джанет Дженсън; тя се ухили широко, когато Даяна мина покрай нея.
Майкъл Сисеро не бе промълвил и дума, но тя усещаше искри от гнева му с кожата си, сякаш излъчваше статично електричество. Той безмълвно я хвана за ръка и я поведе да пресекат Седмо Авеню. Не каза нищо, докато не стигнаха до ъгъла на Бродуей и Петдесет и първа улица. После отдръпна ръката си от лакътя й и я изгледа гневно.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Откъде бих могла да знам? — възкликна Даяна и ядно отметна косата си. — Не ме гледай така, сякаш имам нещо общо.
Сисеро се изсмя кратко.
— Господи, каква шега! Вие, англичанките, можете да се престорите на толкова мили и невинни, когато решите. Все едно не знам, че си омъжена за онзи хилав слабак от шестнадесетия етаж.
Даяна прехапа устни, за да не отвърне подобаващо. Несъмнено разводът й щеше да бъде на страниците на всички вестници още утре, но докато това не стане, нямаше защо той да знае всичко. Слънцето блестеше в прозорците на небостъргачите и огряваше билбордовете, които рекламираха различни постановки на Бродуей. Тя стоеше на тротоара, но й се струваше, че губи равновесие, все едно сънуваше всичко това. Цялата ситуация бе толкова нереална.
— Не знаех нищичко — ледено отсече Даяна. — Не съм посветена в плановете на Ърни. И аз съм уволнена.
— Пълни глупости!
— Имаш ли нещо против да не използваш подобни изрази? — строго каза тя.
Майкъл я зяпна, сякаш бе паднала от небето.
— Знаеш ли какво, скъпа? Имам нещо против. Смешно, а? Човек работи цял живот, за да създаде собствена компания. Нощем. Денем. Спи на пода. Накрая се получава нещо хубаво. Отказва много различни оферти. Приема тази и някой му отрязва крилата, само за една нощ, ти как би нарекла този тип? Измамник? Мошеник? Аз предпочитам да го нарека задник. Мисля, че е по-точната дума.
— Аз също работих усърдно за тази компания. Това, че не си се защитил от правна гледна точка, не е моя грешка.
— Точно така. — Тъмните очи на Майкъл я пронизаха безмилостно. Беше толкова първичен и яростен. На светлинни години от слабото и немощно тяло на Ърни. — И ти работеше, вярно — също като Мария Антоанета, когато се е предрешавала като доячка. А сега какво? Ще свирнеш на шофьора си и ще се прибереш в мансардния си апартамент до Сентрал Парк.
— Това не е справедливо — намуси се Даяна.
— Не е, по дяволите! Искаш ли да знаеш защо останалите момичета в офиса толкова те мразеха?
— Не държа особено.
— Е, въпреки това ще ти кажа. Канеше ги да пийнете по нещо заедно след работа и да ги закараш до домовете им. Те едва изкарват достатъчно за наема си, а ти се хвалиш с лимузината и шофьора си.
Даяна се изчерви.
— Не се хвалех. Просто им предлагах да ги повозя.
— Даяна, колко от офис служителите мислиш, че пристигат на работа с лимузина?
— Офис служител — изръмжа тя, — точно така. Това съм била за вас. Послушно кученце. Някой, когото ви доставя удоволствие да подритвате само защото има малко повече пари и много повече стил и изисканост от всички вас. Абсолютно неподправена завист. А аз се стараех заради мизерната ти компания.
— Мизерна значи? Така ли каза и на мъжа си, когато изтича в кабинета му, за да докладваш какво си научила?
Даяна побесня.
— Не съм те шпионирала. Защо не престанеш да обвиняваш други за собствените си проблеми и не се погледнеш в огледалото. Или още по-добре, престани да хленчиш и направи нещо полезно.
„Каква проклета жена, мислеше си Майкъл. Красива, но ужасно проклета.“
— Отлична идея. Отивам при адвоката си.
— И аз също — отвърна Даяна. — Довиждане, господин Сисеро.
Тя се завъртя на пети и се отдалечи решително от него.
Двадесет и трета глава