Тя поклати глава.
— Чудесно. Тогава ще се върна със съдебна заповед.
— Да, госпожо — учтиво и невъзмутимо отвърна Брад.
Даяна се върна в жилището, което беше наела, и се обади на Хърб Брилстайн.
— По дяволите! Изобщо не е трябвало да се изнасяте оттам.
— Е, направила съм го — сопна се тя. — Как да оправим това?
— Трябва да го призовем в съда. Ще поемем делото ви, като ще ни платите само в случай че спечелим, така че не се безпокойте за хонорара ни.
— Ако спечелите, колко ще е таксата ви? — попита Даяна.
— Петдесет процента — отвърна й адвокатът. — Междувременно ще се наложи да живеете с каквото имате. Моля, пазете всички документи за разходите си.
— Ще се постарая — отвърна тихо тя.
И затвори.
Даяна се огледа с недоумение.
Апартаментът, който се даваше под наем, бе малък и мизерен. Вместо мебели с антикварна стойност и изящни ориенталски килими, тук всичко сякаш бе дошло от „Икеа“. Стените бяха от червени тухли и по тях висяха черно-бели плакати на бебета, а на пода имаше големи стайни растения в теракотени саксии. Малък телевизор и кухненски бокс — не би нарекла стаичката кухня — с микровълнова фурна, хладилник и почти нищо друго. Когато попита: „Къде е съдомиялната?“, Рита, нейната бъдеща съквартирантка, само се изсмя.
Нейната стая — която човекът от агенцията толкова й бе хвалил — беше с изглед към някаква газ станция на Десето Авеню. Беше тясна и в нея имаше само единично легло от непретенциозна борова дървесина, застлано с бяла памучна покривка.
— Харесва ми покривката за легло — излъга Даяна. — Откъде си я взела?
Евентуалната й бъдеща хазяйка се вторачи в яркия и евтин лак на ноктите си и отвърна:
— От разпродажба. На половин цена.
— Страхотно — отрони немощно Даяна. — Добра сделка.
— Да, добра. Като този апартамент. — Отново се зае да изследва ноктите си. — Само хиляда долара на месец, като предварително се плаща едномесечен депозит.
Даяна се сви от срам, но знаеше, че трябва да го направи.
— Хиляда са прекалено много. Мога да си позволя само деветстотин.
Рита вдигна очи от ноктите си и се вторачи в Даяна.
— Има трима други кандидати, които искат стаята. За хиляда.
— Да, но поемаш риск с тях. А аз съм тих и отговорен човек.
Жената се замисли.
— Ако почистваш целия апартамент веднъж седмично, ще се съглася на деветстотин. Харесвам англичаните. Много чисти хора. Аз също обичам чистотата.
Даяна преглътна с мъка. Огледа хола, в който сякаш бе паднала бомба: празни картонени кутии от пица, кутии от бира, разпилени хартиени салфетки и препълнени пепелници. Сигурно имаше и хлебарки. После се сети за лошите новини, които й съобщи адвокатът й: имаше много нищожен шанс да спечели в съда. Най-добрата й възможност бе да откаже да му даде развод и да се надява, че Фелисити толкова отчаяно копнее за годежен пръстен, че ще накара Ърни да й предложи по-голяма сума за извънсъдебно споразумение.
За момента не разполагаше с много, а това поне бе апартамент в Манхатън, със собствена спалня и работеща пералня.
Даяна бе прекалено горда, за да се върне с подвита опашка в Англия или да приеме милостиня от Клеър.
— Съгласна съм — каза тя.
Пренесе три куфара с дрехи в спалнята си. Нямаше място за останалите. Наложи се да плати и да остави повечето си неща на склад — поредният разход, който не можеше да си позволи. След като разопакова всичко, като внимателно изваждаше всяка дреха от меката хартия, в която бе увита, се оказа, че разполага с четири костюма, пет рокли, шест ризи, четири панталона и само четири чифта обувки. Направо й се късаше сърцето.
— Толкова много дрехи! — зяпна от изумление Рита, като я гледаше подозрително. Никой нормален човек с такива дрехи не би живял в този апартамент. Сигурно са втора употреба или пък англичанката ги е откраднала. — Никога не съм виждала такива изискани неща.
— Благодаря. — Даяна се постара да преглътне напиращите язвителни думи. Сега гордостта й трябваше да отстъпи. Имаше нужда от тази стая.
— Е, добре. Ще ти покажа нещата за чистене. Ела.
Даяна последва пълничката си съквартирантка към кухнята, където в една мръсна кофа имаше парцал за пода, четка и мърлява кърпа, които бяха напъхани под откритата мивка.