— Нямам си препарат против хлебарки — оплака се Рита. — Трябва да си купим. Както и да е, излизам. Ти почисти.
Тя взе някакви противни на вид свещи с изображения на ангелчета по тях и се изниза през вратата, а след нея остана миризмата на евтин парфюм и цигарен дим.
„Можеш да се справиш, каза си Даяна, преглъщайки сълзите, които се надигаха в гърлото й. Вярно, че е срамно сама да чистя мръсотията, но и аз ще живея тук. Иначе ще трябва да търпя това бунище.“
Цели пет часа търка пода, събира боклук и ми чинии. Събра три големи торби боклук и с мъка ги свали по стълбите от шестия етаж до препълнения контейнер на гърба на сградата. Малката прахосмукачка събра толкова много мръсотия, че бургундскочервеният килим се оказа всъщност цикламен. Даяна завърза кърпа пред носа и устата си и изтупа малките постелки през прозореца сред облаци от прах, които щяха да задушат гълъбите.
Отне й цяла вечност, но когато приключи, малкият апартамент наистина бе чист. Под купищата боклуци откри малко кожено диванче и един фотьойл. Подът бе от масивен паркет и тя се надяваше, че ще успее да убеди Рита да изхвърлят противния килим. Дори и въздухът й се струваше по-чисти по-свеж, след като обра толкова мръсотия. Изхвърли някои от най-грозните растения, уверена, че новата й съквартирантка изобщо няма да забележи. Напълно изтощена, Даяна смъкна мръсните си джинси и тениска и се замъкна до банята, за да си вземе душ. Естествено нямаше вана. Щеше да се наложи да живее без такъв лукс.
Разтърсена емоционално, изтощена физически и нещастна, Даяна влезе в малката си и гореща стая, протегна се върху завивката на леглото и затвори очи. Щом главата й докосна възглавницата, заспа.
Не се обади на никого. Какво би казала? „Живея в истинска мизерна дупка, уволниха ме от работа, с брака ми е свършено и сега чистя апартамента, за да платя част от наема си.“ Не, прекалено унизително е. Реши да си потърси нова работа. Беше млада, от висока класа и донякъде скандално известна. Вярно, че сега не би могла да си позволи най-добрите ресторанти, нито да получи покана за благотворителен обяд, но нямаше да се остави това да я съкруши. Тя е Даяна Фокстън — все още — и има глава на раменете си.
Без да каже нищо на Рита, Даяна преглътна гордостта си и отново посети редакциите на всички списания, в които се съгласяваха да я приемат. Навсякъде чуваше едно и също.
„Изискваме опит.“
„Търсим по-млади момичета.“
„Нямаме свободни места в момента, сладникаво я бе уверил служителят в «Личен състав» на Вог, но непременно ще ви потърсим, когато се появи нещо.“
Опита и на други места. Дори в издателския бизнес. Не получи друго, освен мазоли по краката и вторачени погледи. Това не е ли бившата жена на Ърни Фокстън? Даяна седеше и понасяше търпеливо ужасните интервюта, хапливите коментари, острите въпроси. Явно това, че е работила за бързо закрита дъщерна компания на Ърни не означаваше нищо.
— Да, ясно. Това не е било истинска работа, госпожо Фокстън. — Служителите на „Харпър Колинс“ бяха много вежливи, но и тук чуваше все същото. — В компанията всеки месец пристигат стотици молби от кандидати за работа, които са завършили колеж, както и квалифицирани служители, работили вече тук.
— Разбирам.
Даяна сведе отчаяно поглед към коленете си. Седмици наред се унижаваше, а какво получаваше в замяна? Може би трябваше да се предаде и да приеме милостинята на Ърни. Или да се прибере в Лондон с подвита опашка.
— Мога ли да ви предложа нещо?
Стилната млада жена зад бюрото й се усмихна любезно, нещо, което не бе виждала отдавна.
— Разбира се. — Даяна сви рамене. — На този етап бих се вслушала във всичко.
— Трябват ви контакти — каза жената. — Приятел, който ще ви вземе на работа. Защото никой друг не би ви наел.
Даяна успя да мине цели три пресечки, преди сълзите й да бликнат. Предателска буца стегна гърлото й. Всяка сутрин ставаше от леглото, измиваше косата си и се гримираше със скъпата козметика, която скоро нямаше да може да си позволи.
Ставаше й все по-трудно да държи главата си вдигната. Никоя от предишните й приятелки не й говореше. Наташа я нямаше когато и да я потърсеше. Беше оставила четири съобщения на Джоди, на които не получи отговор, и пет на Лора, преди да осъзнае ужасната истина. Беше се превърнала в парий и никой не искаше да има нищо общо с нея. Освен Клеър, разбира се. Клеър винаги й казваше, че и сама може да си намери работа. Струваше й се, че да се обърне към Клеър и да я моли за помощ би било най-страшно от всичко.