— Тя ме излъга. От началото до края.
— Така е. Вероятно ще получи някакви пари от техните адвокати. Трудно доказуемо е. Ще струва скъпо, а ние не бихме поели такъв случай, при положение че ще получим хонорар само ако спечелим. Прекалено е рисковано. — Той се усмихна, разкривайки златната коронка на един от предните си зъби. — Да съдиш адвокати винаги е много сложно.
Майкъл не можеше да помръдне.
— Казвате ми, че могат да ми вземат работата, компанията ми, моите шрифтове, илюстраторите и контактите ми и аз не мога да направя нищо?
— Нищичко. Накарали са ви да повярвате, че сте в съдружие?
— Точно така.
— Никога не е имало подобно нещо. Били сте техен служител, докато не се стигне до изплащането на първата премия. Прекратили са договора ви, преди това да стане, без предумисъл.
Майкъл скочи на крака и закрачи из луксозния офис, с изглед към кулите на финансовите къщи в южната част. В спокойната и приятна обстановка на кантора „Грийнбаум и Фишър“ слушаше думите на адвоката, който съвсем спокойно му заявяваше, че с мечтата му е свършено.
— На мен ми се струва съвсем предумишлено. Трябва да започна отначало. От нулата.
— Това е правен термин. — Мота сдържа усмивката си. Възхищаваше се на страстта и всеотдайността на този човек. Жалко, че не бяха подплатени с поне малко реализъм. Фокстън му изигра мръсен номер.
Мота, който обикновено бе много резервиран, изпита съжаление, че трябва да му съобщи и други неприятни новини.
— В договора ви има клауза, че не може да работите в същата сфера за една година.
— И какво означава това? — попита Майкъл с опасно кротък глас.
— Означава, че не можете да започнете отначало, не и в издаването на детска литература. Нищо, което има връзка с детски книги. Свързано е и със Сет Грийн, и другите ви художествени ръководители — могат или да работят за Фокстън, или изобщо да не работят. Поне не и в бизнеса с книги. Ако искат да продължат с илюстрирането, ще трябва да изчакат да мине година, за да се върнат при вас.
Майкъл усети как сърцето му прескача. Значи край. Не можеше да не работи цяла година. Това означава гейм, сет и мач за Фокстън.
— Ще се обадя на Сет — промълви след малко. — Той трябва да рисува. Все едно да накараш звездата в отбора на янките да зареже бейзбола.
Адвокатът кимна.
— Съжалявам, но не можем да ви помогнем.
— Вината не е ваша. — Майкъл понечи да си тръгне, после спря. — Един последен въпрос. Забранено ми е да работя само в сферата на детската литература или изобщо с всякакви книги?
— Нека да проверя.
Майкъл усети как пулсът му се ускорява, докато по-дребният мъж прелистваше документите. Вече бе започнал да крои планове за отмъщение. Можеше да се обърне към поезията, нещо по-достъпно или пък пътеводители, или дори…
— Да. — Тонът на адвоката бе абсолютно категоричен. — Съжалявам. Не можете да работите в бизнеса с книги през следващата година.
— Благодаря — отвърна Сисеро.
Плати сметката си веднага при касиера на фирмата. Искаше този епизод от живота му да приключи веднъж завинаги.
Представи си с какво нетърпение е очаквал Ърни Фокстън да си отмъсти, задето го накара да му се моли, за да се върне в офиса му на насрочената среща. Не можеше да не признае постижението му. Смазването му бе пълно.
Мръсен негодник, каза си Майкъл. Ще ти го върна.
Проблемът бе, че нямаше представа как.
Най-напред Майкъл прави секс с Айрис. После й каза:
— Нямам пари, няма премия, нито компания и работа. Отсега нататък ще си готвим сами и ще пазаруваме от намалените продукти в магазина в края на деня. Ти ще готвиш, докато аз обикалям за работа.
Айрис го погледна и се засмя.
— Шегуваш се, нали?
— Не.
Майкъл забеляза ужаса, изписан по лицето й, и му стана забавно. Кожата на тялото й все още бе зачервена и потна от страстното изпълнение преди малко. Откакто разбра, че той е спечелил двеста и петдесет хиляди, Айрис бе дори още по-ненаситна.
Не би могъл да откаже на жена в нужда. Макар и прекалено слаба за неговия вкус, Айрис поне е изобретателна в секса. Вкопчваше се в него, сякаш животът й зависеше от това, и се опитваше да го яхне като победител в родео. Но Сисеро не оставяше жените да поемат контрола. Бе съвсем лесно да се протегне и да сграбчи и двете китки на Айрис с едната си ръка, като се забавлява от усилията й да се освободи, докато той потъва все по-дълбоко в нея. Това винаги я възбуждаше неимоверно. Когато той поемеше нещата в свои ръце, толкова лесно и безпощадно, полупресторените й стонове се превръщаха в съвсем истински викове на екстаз, мускулите й се стягаха около него и той усещаше как контракциите започваха да разтърсват плоския й корем.