Майкъл не харесваше феминистките. Споделяше напълно мнението на онзи скандален радиоводещ, който ги наричаше „феминацистки“. Според Майкъл световната история бе история на мъжете. Говореше се много за равните възможности пред двата пола, но за всяка жена като Рут Бейдър Гинзбург или Маргарет Тачър имаше по десет като Айрис или Даяна Фокстън. Красавици, които заменяха работата за сватба. За тях това си оставаше най-бързият и лесен начин за забогатяване.
— Не е шега. Не получих нищо, а тъй като не мога да готвя, се надявам ти да знаеш много рецепти, скъпа.
Тя вика и бесня десет минути, а след това, както си знаеше, че ще стане, Айрис си събра багажа и се изнесе от живота му.
— И изобщо не си прави труда да ми звъниш — каза тя.
— Ще се постарая да го запомня — иронично потвърди Майкъл. За да я ядоса още повече, я шляпна по дупето, докато излизаше.
Използвачки. Жените търсеха само богатството в един мъж, деветдесет и девет процента от тях са такива. Какво получиха от сексуалната революция? Нищо, поне доколкото той може да прецени. Всяка жена би зарязала работата си, без да се колебае, ако има възможност някой да я издържа.
Спомни си за онзи виц, който Сет му разказа, за един шеф на студио в Холивуд, когото уволнили и той се обадил на красивата си жена от телефонен автомат. „Но ти все още ме обичаш, нали? — попитал я. — Скъпи, разбира се, че те обичам — мило отвърнала тя — и много ще ми липсваш.“
Айрис направо щеше да си счупи краката от бързане, когато разбра, че той няма да й осигури луксозен живот. Майкъл се зарадва. Това му спестяваше неизбежната сцена, която би последвала, ако той я зарежеше. Обичаше нещата да са ясни и чисти.
Отне му седмица да си събере мислите и никак не му бе лесно. Изтънялата му банкова сметка щеше да покрие наема му тук най-много за още два месеца. Сюзън Катц му се обади разплакана, за да го попита кога ще се върне на работа, а той не можеше да й отговори. Всички контакти, които си създаде през последната година, бяха безполезни. Не можеше да започне работа в издателския бизнес. Дори не можеше да основе друга компания. Фокстън му бе стъпил на врата.
Обадиха му се от „Барнс и Нобъл“. Също и от „Уолдънбукс“. Две от най-престижните независими издателства в Ню Йорк му предлагаха работа като консултант. Но Майкъл не можеше да се примири с това. Пак щеше да работи с книги, но нямаше да се занимава с творчество, нямаше да има влияние. Щеше да се занимава с цифри.
Отказа учтиво предложенията и нае малко помещение на Източна единадесета улица, където отвори малка консултантска фирма. Само дето Мота му бе казал, че не може да консултира никой в издателския бизнес, което превръщаше заниманието му в чисто академично.
Майкъл не можеше да си позволи асистентка, която да вдига телефона, но нямаше и нужда, защото апаратът почти не звънеше. Един приятел от „Амазон“ му плати две хиляди долара да напише доклад за това как се основават независими издателски компании и как те могат да се включат в интернет разпространението. Това бе единствената му поръчка и беше капка в морето от разходи, което представлява животът в Ню Йорк.
Седеше на един разклатен стол в тесния си офис, бършеше потта от челото си и се опитваше да се съсредоточи върху думите, които примигваха на екрана на лаптопа му. Вътре бе горещо като в сауна и силната миризма от съседното заведение за бързо хранене направо щеше да го задуши. Сакото му висеше на закачалка до вратата. Вече бе изгълтал две големи кани студен чай и скоро трябваше да излезе и да си купи трета.
В целия офис нямаше нищо спретнато, освен месинговата табелка на външната врата. На нея пишеше „Сисеро — консултанти“ с малки стилни букви. Майкъл поръча да я изработят на ръка. Коства му седемдесет долара, които отдели с голяма мъка, но си струваше.
Малкото звънче, което бе сложил над вратата, звънна. Майкъл се изправи на стола си, притеснен, че са го сварили без сако. Най-сетне клиент. Слава богу. Страшно се нуждаеше от такъв в момента. Може би представител на някоя голяма верига магазини ще иска да реформира изцяло политиката им за зареждане с нова стока. Или още по-добре — някоя агенция търси помощта му. Бе успял да направи звезди от петима напълно непознати творци, преди да затворят фирмата му.