— Наистина ли си мислеше, че мога да се справя?
Стоп. Край.
— Да, ти имаш истински талант да определяш външния вид.
— Хареса ми онова, което видях — замислено отвърна Даяна. — Никога не съм могла да рисувам добре, но мога да избирам красивото. Погледни това например. — Посочи към голямо цветно каре, което рекламираше някаква компютърна енциклопедия. — Скучно, банално. Защо едно дете да се заинтригува? Знам, че не би му обърнало внимание.
Сисеро погледна по-внимателно списанието в ръката си. Беше права. Нямаше какво да заинтригува едно хлапе…
Той затвори рязко списанието и сграбчи ръката на Даяна.
— Какво толкова казах? — попита тя.
— Нищо. И всичко. — Майкъл изпъна рамене и всички сексуални помисли се изпариха от главата му. — Прекрасна си. Откри го. Успя. Отново сме в играта!
Накара я да остави бележка, че офисът е затворен, и да включи телефонния секретар.
— Да не би да си вземаме свободен ден? — попита Даяна.
— Не ставай глупава. Никога не си вземам свободен ден. Ще проведем делова среща.
Майкъл я поведе на запад, обратно към Вилидж, където на ъгъла на Шеста и Дванадесета улица влязоха в малък френски ресторант. В приятната атмосфера на изисканото заведение, сред небрежно облечените поети и мързелуващи студенти, които бавно отпиваха от фрапетата си, той усети как отново го обзема старото въодушевление и адреналинът потича устремно във вените му. Избра една маса и пъргави млади сервитьорки веднага се втурнаха да ги обслужат. Даяна бе идвала тук и сама, но тогава трябваше да чака половин час да й донесат менюто. Сега се забавляваше, като гледа как се надпреварват да му угодят. Супер. Едва ли можеха да демонстрират по-явно желанието си да ги забележи, дори ако направо си бяха разкопчали блузките.
— Знаеш, че ми е забранено да се занимавам с издателска дейност — започна той, след като донесоха кафето с аромат на ванилия и лешник заедно с неговото еспресо.
— Да, вече ми стана ясно.
Майкъл нетърпеливо махна с ръка.
— Въпросът е, че така моят опит отива нахалост.
— Вярно е. На гробищата е по-оживено, отколкото в нашия офис.
Идеята на „Грийн Егс“ бе да представи в нова светлина стари истории. Да даде на децата нещо привлекателно като представяне, нещо, което си струва да прочетат.
Даяна отпи от кафето.
— Разбирам, книгите бяха хубави.
— Какво правят децата днес? Играят компютърни игри. — Прелисти списанието й. — А тази статия твърди, че повечето компютърни игри са пълни боклуци, от които се затъпява.
— Разбира се, че е така.
— Но няма защо да е така. Доказах, че мога да продавам висококачествени и стойностни книги. Американските родители надават вой, че няма нещо ценно, което да възпитава децата им. Ами ако просто се насочим към компютрите?
Някакво странно, непознато усещане се зароди в Даяна. След миг разбра какво е. Като пърхане на пеперуда. Изпитваше силна възбуда.
— Това е… отлична идея — бавно каза тя.
— Идеята е направо велика. — Той я погледна, но тя разбра, че не я вижда. Явно в мислите си градеше огромна империя: лимузини, акции на борсата, корицата на списание Форбс. Скромността не е сред отличителните качества на Майкъл. — Все още имам познати в издателствата, които ми се обаждат често, а повечето притежават собствени отдели за производство на дискове.
— Но това си остава в сферата на издателския бизнес, нали?
Лицето му помръкна.
— Да. По дяволите.
— Внимавай с езика — разсеяно го смъмри Даяна.
— Все едно. Добре, значи трябва да се обърна към някой производител на компютърни игри и да го убедя да започне да създава образователни програми.
— Но ти не познаваш никой в този бранш.
— Нищо хубаво не идва лесно, скъпа. Нужна ми е помощ. Работата ти ще се промени. Ти ще търсиш хакери и програмисти, както и специалисти в графиката. Ще пишеш презентациите ми и ще идваш с мен в банките.
— Каква полза от мен в банките?
— Имаш изискан вид — изтъкна очевидното той.
— Но… но, Майкъл…
— Не ме интересуват възраженията ти. Канеше се да ми кажеш, че месецът почти изтече, и да ме питаш как ще ти платя заплатата, нали?
Даяна се изчерви.
— Май нещо такова.
— Не се тревожи. Остави ме аз да се погрижа за това — твърдо отсече Майкъл. — Ако не си получиш чека, имаш позволението ми да си тръгнеш.