— Благодаря — сухо отвърна тя.
Отначало работата ще е тежка и неблагодарна. Няма да идваш в девет и да си тръгваш в пет. Никакви списания и пилене на нокти по цял ден. Съгласна ли си?
Даяна погледна съжалително към ноктите си и се запита дали някога ще може да си позволи приличен маникюр.
— Съгласна съм — каза тя.
Майкъл съвсем не се шегуваше. Даяна започна да настройва будилника си за шест часа и да се прибира в осем, макар че изобщо не й липсваше допълнителното време в тесния и задушен апартамент. Приемаше непрекъснат поток от обаждания, печаташе презентации и брошури, регистрира новата компания, занимаваше се с всичко — от адвокати до новите рекламни послания. Майкъл нямаше време да й помогне с нищо. Намирането на първоначално финансиране за компанията бе като изкачването на висок връх без кислород — главозамайващо трудно. Даяна посети толкова финансови институции, че вече банките се сливаха в едно за нея. Подготвяше примерни графики и подреждаше в папки документите на Майкъл. Излязоха й мазоли на краката и се научи да върви въпреки тях. Вечер се прибираше толкова изтощена, че нямаше сили за друго, освен да хапне порция спагети, да си вземе душ и да потъне в безпаметен сън.
В събота и неделя чистеше, за да умилостиви Рита, зареждаше с продукти и редактираше проектопрезентациите за новата седмица.
Един-два пъти се обади и на адвокатите си, за да получи поредната порция лоши новини; Ърни бе обвързал всичко с предварителните искови процедури. Можеше да минат месеци, преди да успее да измъкне пари от него.
Когато Майкъл най-сетне се върна с осигурено финансиране, вече бяха на косъм да се откажат. „Ситибанк“ бяха готови да поемат риска. Бизнес планът, който представиха, бе одобрен и им отпускаха двадесет хиляди долара за наемане на персонал и за разработване на първия проект.
Сисеро намери и първия програмист. Казваше се Опи 3., осемнадесетгодишен, опърпан и гениален. Към младежа го насочил Сет Грийн, който бе много нещастен в позлатената си клетка в „Блейклис“.
Сега седеше в офиса с нов климатик и зяпаше втренчено обувките си.
— Човече, не си падам много по работното време от девет до пет. И имам досие. Не мога да се занимавам с „Майкрософт“. — Опи 3. замислено изплю дъвката си в коша. — Нито пък да работя за онези умници в Силиконовата долина. „Семейството на изобразителното изкуство“. — Той се намръщи. — Нямам семейство, а ако имах, едва ли щяха да искат да ми гледат автобиографията.
— Точно така — съгласи се Майкъл. Момчето е интелигентно, предизвикателното му облекло и походка на уличен гангстер не можеха да скрият пъргавия му ум. Какво толкова. — Ако започнеш да работиш за нас, ще получаваш минимална заплата. Ще пишеш собствените си кодове. Когато аз получа повече пари, и ти ще получиш повече.
Опи се замисли.
— Но аз не си падам много по стриктното работно време.
— Няма проблем — побърза да го прекъсне Сисеро. — Ако се появиш в девет и пет, просто продължавай нататък по улицата, защото няма да си ни нужен. Това е напълно сериозно.
„Как може да е толкова хладнокръвен?“, питаше се Даяна, която стоеше наблизо с кана студена вода за госта им. „Толкова много се нуждаем от това момче, че направо ми се плаче. Без него сме за никъде.“ Опи гледаше намусено, предизвиквайки Майкъл да отстъпи, но той просто си седеше със скръстени ръце и облегнат на стола, сякаш малкият пънкар насреща му няма с какво да го стресне.
Хлапето първо отмести поглед.
— Добре. Но по-добре да не закачаш кодовете ми, човече — каза той.
— Човече — отвърна му в същия тон Сисеро, — нямам никакво намерение да го правя. — Протегна едрата си длан и стисна ръката на момчето. — Добре дошъл в „Империал“ — каза му той.
Първият опит да създадат игра бе пълен провал. Тромава, бавна и пълна с толкова проблеми, че можеше да послужи за сюжет на филм на ужасите. Даяна мизерстваше с минималната си заплата, докато Опи успее да оправи всичко.
Но когато беше готов, резултатът бе отличен.
Майкъл нахлу в офиса.
— Какво има? — скочи на крака тя, притеснена от израза на лицето му. Той се втурна към нея и я вдигна в мечешка прегръдка, като направо я накара да изпищи от шока. Майкъл никога не се държеше по този начин. Той бе най-сдържаният човек на света.
— Ето. Това е. — Той плесна шумно дланта на слисания Опи. — Имаме чек за разработка от „Нексус Геймс“. Много харесаха програмата „Чета/Пиша“. Искат да продължим. Погледни.