— Уха! — Опи се вторачи в чека. — Не съм виждал толкова нули даже и на концерт на „Бекстрийт бойс“. — Той се засмя на собствената си шега.
Майкъл погледна към Даяна.
— И ти също получаваш увеличение на заплатата — каза той. — Обади се на някоя агенция за подбор на персонал. Наеми още хора. Отново сме в бизнеса.
Месец по-късно Даяна си мислеше, че най-странното от всичко е, че е много забавно. Сега в малките им офиси имаше шест души, които работеха върху първата цялостно завършена игра. Тя имаше собствена секретарка, Мона. Едро и тромаво момиче, но много умно, което не правеше опити да флиртува с Майкъл. Последното окончателно я издигна в очите на Даяна. Беше ужасно досадно непрекъснато да се разправя с изблиците на женски хормони.
Новата й задача бе да надзирава графиката. Работеше под ръководството на Майкъл, търсеше идеи за опаковките, редактираше езика на играта, опитваше се да го направи разбираем за децата. Шефът й искаше от нея да намира нови илюстратори.
— Какво разбират те от компютри? — озадачено го попита тя.
Той отново й отправи един от обичайните иронични погледи.
— Нищо. Но можем просто да сканираме работите им.
Тя се почувства глупаво и това я накара да му се сопне.
— Чудесно. Ще измисля нещо.
Майкъл беше истински робовладелец, взискателен господар, и очакваше от Даяна да се сети за всичко сама. Когато й трябваше чанта, тя отиваше в „Хермес“. А къде трябваше да иде човек, когато му трябват талантливи творци? Най-накрая, след като всичките й връзки не стигнаха доникъде, Даяна се обърна към първоизточника. Под парещите лъчи на августовското слънце всички, които разполагаха с много пари, бяха избягали от града. Единствените останали в ада бяха бедни и настървени за работа. Когато се отби във „Форбидън планет“, „Блу кейп“ и другите известни на колекционерите магазини за комикси, хората там бяха достатъчно любезни да й дадат някои имена. Срещна се с шестима художници, избра двама и ги заведе при шефа си.
— Не мога да повярвам, че намери тези симпатяги — каза Майкъл.
— Знам, че не можеш да повярваш — сопна му се Даяна. — Но успях.
Двадесет и шеста глава
Първата игра не постигна никакъв успех. Втората успя да реализира някакви продажби. Достатъчно, за да поискат банков заем.
Когато лятото свърши, Сисеро вече бе преместил офисите си. Настани се на Западна четвърта улица, в елегантна стара сграда. Петима програмисти и шестима илюстратори, всички подбрани от Даяна, работеха по дванайсет часа на ден, но никой не се оплакваше. Майкъл им даваше дял от печалбата от авторски права и от премиите и така неговият успех бе и техен.
Даяна установи, че работи прекалено много, за да се наслади на новия си стандарт на живот. Не беше богата и не бе се върнала на предишното си високо положение в обществото, но поне отново е в средите на уважаваните хора. А през септември й се обади Хърб Брилстайн.
— Той има предложение за теб — каза Хърб.
Даяна стисна слушалката на телефона в малката си спалня в апартамента на Рита и отправи мълчалива молба към небето. Тук бе уютно, но мястото е прекалено тясно, за да се примирява вече с него. Зачуди се дали съквартирантката й подслушва разговора от другата стая. Парите, които печелеше сега в „Империал“, бяха достатъчно, за да си позволи прилични дрехи, храна и здравни осигуровки, но не й оставаше много за наем. О, колко хубаво би било отново да е богата. Бившият й съпруг имаше милиони. Какво ли е успял да измъкне за нея Хърб?
— Не иска да се явява в съда. Освен това има планове да се жени отново.
Фелисити. Даяна сви юмрук ядно. „Каква идиотка съм била да й се доверя, помисли си тя. Но ще си отмъстя.“
— Ясно му е, че можеш да оспорваш развода в Обединеното кралство, макар да не си в изгодна позиция, след като си се изнесла от семейното жилище, той иска да приключи с този проблем. Но в Англия са доста строги. Адвокатите му заявиха, че са готови да ни чакат колкото се наложи, тъй като сте били женени по-малко от година, вие сте започнали работа, а когато сте напуснали дома, не сте потърсили контакт със съпруга си и…
— Да. Знам какво съм направила, господин Брилстайн — нетърпеливо го прекъсна Даяна. — Какво е предложението му?
— Седемстотин и петдесет хиляди.
Тя пресметна наум. Седемстотин и петдесет. След като плати на адвокатите… Оставаха й триста двадесет и пет хиляди. Едва щяха да й стигнат да си купи едностайно жилище в приличен квартал и дори нямаше да покрие поддръжката на апартамента. Ърни имаше поне десет милиона според изчисленията й. Но ако откажеше на такова споразумение, щеше да остане закотвена тук.