Даяна погледна през прозореца към гълъбите, които подскачаха по пластмасовата рамка, където съхнеше бельото й. Дрехите, които се нуждаеха от химическо чистене, вече преливаха от малкия килер и висяха преметнати на вратата и на стола. Толкова силно искаше да се измъкне оттук, че изпитваше физическа болка.
— Върнете се при него и му поискайте един милион. Кажете му, че ако откаже, ще наложим запор на цялото имущество, което сме придобили по време на брака. Може и да не съм купила апартамента от името и на двама ни, но аз обзаведох жилището. — Пое си дълбоко въздух. — Масите, столовете, антикварните диванчета, картините, килимите… за всичко съм подписвала чекове аз. „Виза“ със сигурност пазят тази информация. Предайте му, че ако не иска да заведе любовницата си в празен апартамент, трябва да ми даде тези пари. А ако откаже, още днес подайте иск за запор.
От другата страна на линията настана мълчание.
— Ако мога да отбележа, госпожо Фокстън, трябвало е да станете адвокат.
Тя се усмихна тайничко.
— Човек трябва да проявява твърдост. Ърни винаги го е знаел. Сега и аз го научавам.
Трябваше да мине цял ден, преди да разбере, че ще получи парите. Половин милион за Брилстайн и лъскавата му кантора и половин милион за нея. Подписа документите в офиса и с брака й бе свършено.
Даяна свали двата пръстена от лявата си ръка и ги изпрати по куриер на Ърни в „Блейклис“. Когато златото и диамантите се плъзнаха по пръста й, тя изведнъж се почувства така, сякаш се е скъсала верига, която я оковаваше.
Отново бе сама и се чувстваше отлично.
За голямо съжаление на Рита, тя се изнесе от апартамента.
— Направи услуга на себе си, скъпа — каза й Даяна и тикна в ръцете й парцала и четките. — Научи се да си оправяш сама леглото.
— Каква точно е моята работа? — попита тя Майкъл една съботна вечер, докато хапваха китайска храна от картонени кутии.
Той погледна за миг към нея, лицето му бе осветено от примигващия екран на компютъра му.
— Каквато решиш — отвърна той.
Типично за Майкъл. Беше й увеличил заплатата, даваше й премии и хвалеше професионалните й умения, но само толкоз.
Тя сви рамене. Значи Майкъл не я харесваше. Чувството определено бе взаимно. Стига да получаваше своя дял, какво я интересува?
Освен това сега си имаше приятелка. Клеър Брайънт я бе подкрепяла през цялото време и дори дойде с нея да си потърси апартамент. Даяна внимаваше да не говори прекалено много за Майкъл. Беше задънена улица, а и защо да показва пред Клеър колко силно й въздейства той всъщност?
Намери си ново жилище до река Хъдзън, много елегантен едностаен апартамент, който дори разполагаше с допълнителна малка стая, която тя превърна в работен кабинет. Обзаведе го с ограничен бюджет, което за нея бе ново преживяване — да няма пари и свободно време. Избра като стил класическия модернизъм: гол дървен под в тъмнокафяво, малък кремав килим, който бе много шик, античен бюст и разтегателен диван. Единственото друго обзавеждане бе нисък диван, телевизор и бюро. Така пространството не изглеждаше толкова малко. Човек дори можеше да се обърне спокойно.
Покани Майкъл на партито, което организира по случай пренасянето си в новото жилище, но той отклони поканата.
— Няма да успея. След месец ни предстои пусков срок. Трябва да прегледам договорите за разпространение — каза той.
— Разбира се. — Даяна приглади блестящата си руса коса. Беше направо вбесяващо колко лесно отхвърли предложението й. Не че се интересуваше от мнението му. Но всички останали от офиса щяха да дойдат. Сякаш нарочно я отблъскваше, а кой е Майкъл Сисеро, че да я отблъсква?
— Но има нещо, което исках да ти кажа за новия ти дом.
Тя се обърна към него, обнадеждена.
— Можеш да получиш данъчни облекчения за домашния си офис, ако го декларираш.
— Благодаря — отвърна Даяна и демонстративно му обърна гръб.
Отново започна да пазарува. Бе успяла да се справи някак с дрехите, които накара Ърни да й изпрати от апартамента им, внимателно използваше грима и парфюмите си, обличаше се семпло. Бе се принудила дискретно да продаде половината си тоалети в един от магазините за използвани дизайнерски дрехи, с които е пълно в Ийст Вилидж. Най-сетне можеше да си позволи да влезе в „Блуминг дейлс“.