Днес нямаше определена среща. Сисеро се гордееше, че знае абсолютно всичко в работния й график. Ако ставаше дума за формалната страна на бизнеса, Даяна Фокстън бе сред основните активи в компанията му. Банките и адвокатите по бизнес делата направо я обожаваха. Харесваше му да я наблюдава как работи с тях. А тя знаеше точно как да подходи към всеки — кръстосваше дългите си стройни крака с красиво оформени прасци, които винаги бяха в много елегантни обувки, идеално подхождащи на тоалета й, разтърсваше буйните и пухкави кичури на косата си, докато с класическия, ледено недостъпен английски акцент представяше накратко същността на „Империал“.
Наблюдаваше как я слушат мъжете, напълно запленени. Дали беше заради успехите на компанията му или заради нейния акцент, заради неговите продукти или заради нейните очи? Жените на ръководни постове също бяха очаровани. За малко преставаха да флиртуват с него, за да я погледнат внимателно; тя винаги бе свежа и абсолютно хладнокръвна.
Но винаги е знаел, че ще дойде и този миг. Даяна не е срамежлива монахиня, ядосано си мислеше Майкъл, съвсем не. Отлично съзнаваше каква власт има над мъжете. Усмихваше се, отмяташе блестящата си коса, обличаше се така, че да подчертае прелестите на фантастичното си тяло. Рано или късно щеше да доведе приятеля си в офиса и Сисеро бе готов да го намрази. Сигурно щеше да е някой двуличен негодник като Ърни Фокстън. Даяна имаше ужасно лош вкус за мъжете и той, Майкъл, нямаше намерение да търпи подобни типове в офиса си.
Мина през предната зала, без да обръща внимание на различните молби да прегледа едно или да подпише друго. Вратата към залата, където провеждаха срещите с инвеститори и пазарни анализатори, бе затворена.
Той потропа ядосано.
— Даяна?
Последва тишина. След това я чу да говори тихо и настоятелно на някого.
— Да, Майкъл. Имам среща.
Хладният й тон го вбеси. Без да мисли, завъртя бравата и нахлу в залата.
Даяна стоеше, а някакъв по-възрастен мъж бе стиснал ръката й. Сисеро отбеляза, че човекът изглеждаше богат и от джобчето на сакото му се подаваше кърпичка. Носеше дори жилетка към костюма си, въпреки жегата в ранната есен. Майкъл веднага го намрази.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — тихо попита Сисеро.
Мъжът се извърна и го огледа, сякаш виждаше нещо гадно, което се налагаше да остърже от подметката си.
— Не, не мисля. Имах лични дела с госпожа Фокстън.
Майкъл се престори, че не забелязва почервенялото лице на Даяна.
— Нейните дела са и мои дела. Аз съм Майкъл Сисеро.
— Да, знам кой сте, сър. — В устата му обръщението прозвуча като обида. — Но исках да говоря лично с Даяна Фокстън.
Майкъл скръсти ръце пред гърдите си и с огромно задоволство забеляза разтревожения поглед на дребничкия мъж към бицепсите му, очертани под ризата.
— Мисля, че приключих тук — побърза да каже той.
— Точно така. Нека ви изпратя до изхода — с равен глас предложи Майкъл. Забеляза, че Даяна е много ядосана, но това си е неин проблем. Нямаше право да флиртува с поредния си ухажор в работно време.
— Знам пътя…
Човекът събра документите си и побягна навън, като измърмори тихичко „Приятен ден“, докато минаваше край Майкъл.
Сисеро се обърна към нея. Даяна бе с розова права пола и розово сако с къси ръкави и асиметрични ревери. Цветът чудесно подхождаше на топлите летни кичури с цвят на зряло жито в косата й, а в добавка го бе подчертала с лек парфюм с ухание на роза.
Беше се наконтила заради този тип? Никога нямаше да разбере жените. Парите явно означаваха ужасно много за тях. Нима тя не печелеше достатъчно?
За миг си представи предишния й апартамент. Вярно, в сравнение с мансардния етаж до Сентрал Парк, настоящото й жилище не можеше да се нарече богато. Бе идвала на работа с едни и същи дрехи — винаги в различна комбинация — няколко пъти. Може би това не й стигаше. Тя все още се държеше като светска дама и вероятно точно такава искаше да е.
Също като Айрис.
После си каза, че това не е негова работа. Бизнесът си беше бизнес.
— Какво правеше този мъж тук? — сопнато попита Майкъл. — Това е моят офис. Не е място, където да развличаш личните си познати.