Фелисити за миг си позволи удоволствието да си представи как доставят „Мойсей“ в новата й градска къща, която Ърни щеше да купи за нея след сватбата, и навсякъде кръжат телевизионни репортери с камери и микрофони. Разбира се, засега той нямаше чак толкова пари. Но имаше големи надежди, че новата сделка, която в момента се подготвя между сеньор Берталони от италианския конгломерат „Медиа Синк“, ще уреди най-сетне и този въпрос. Защо да мечтае на дребно? Нима Майкъл Айзнър не е доказал, че човек може да натрупа истинско богатство, като ръководи една компания?
Позвъни за рум сървис. „Консул Марк“ бе най-новият и най-луксозен хотел в Рим, само на няколко преки от Колизеума, и предлагаше всички удобства на по-изисканите си гости. Фелисити заяви на Ърни, че е задължително тя да разполага със собствен апартамент… отчасти за да се подлага на разкрасителните си процедури, без той да я гледа, и отчасти за да може Юнг-Ли — най-новата от поредицата източни „камериерки“, които тя наемаше за годеника си — да го посещава необезпокоявано сутрин. Фелисити отлично разбираше, че успехът й в тази връзка зависи изцяло от това Ърни да е доволен от живота си. И двамата чудесно ги устройваше да се преструват, че не знаят какво върши другият.
Фактът, че Юнг-Ли и всичките й предшественички бяха наемани от Фелисити от една много скъпа и изключително дискретна „мадам“ на Западния бряг, е нещо, което Ърни не биваше никога да научи. Нито пък някой друг. Фелисити плащаше в брой и използваше чуждо име. Освен това се обаждаше от улични автомати и използваше услугите на добрата стара пощенска служба, като изпращаше пакетите от различни места в града — веднъж дори бе отишла до Бруклин.
Според Фелисити, обективно погледнато, всичко това донякъде е унизително. Но Ърни не знаеше, че тя знае, нито пък някой друг. Историята с Даяна й подсказа какво задоволява Ърни, а Фелисити не харесваше грубия секс. Нито пък социалната изолация, ето защо Ърни се оказа идеалният изход. Можеше да заглуши онзи слаб вътрешен гласец, който все още копнееше за истинска любов и сродна душа. Любовта е просто вълшебна приказка или в най-добрия случай — въпрос на късмет. Трябва да срещнеш подходящия мъж на подходящото място и в подходящия момент. Късметът бе изневерил на Фелисити и тя никога не се замисли сериозно да даде шанс на връзката си с военноморския подполковник. Трудно се живее без пари. Погледна към Рим и се поздрави мислено за честността си. Да, нейният терапевт й помогна да разбере, че човек трябва да е верен на себе си.
Нямаше как да отрече, че харесва охолния живот. Ако някои жени предпочитат романтиката и бедността, това си е техен избор. Фелисити е реалистка.
Появи се служителят от рум сървиса — красив сервитьор с очарователен акцент. Фелисити се постара да му покаже загорелите си и стегнати бедра, които се подаваха под сатенения й халат с цвят на праскова, докато го насочваше към огряната от слънцето тераса. Той се усмихна и се поклони леко, докато сервираше чаши от ирландски кристал, порцеланови чинии и посребрени прибори. Закуската й бе малък грейпфрут, препечена филийка черен хляб, чаша прясно изцеден портокалов сок и половин бутилка шампанско. „Перие — Жуе розе“. Нямаше нищо по-хубаво от малко шампанско сутрин или по което и да е време на деня. Обичаше да пийне глътка рано сутрин, колкото да се поотпусне.
Сервитьорът леко докосна гърдите й, докато тя му даваше бакшиш от десет хиляди лири. Толкова отдавна не бе изпитвала оргазъм с мъж. Ърни никога не би могъл да я задоволи — нито пък някоя жена, ако трябва да е откровена. Но веднага се дръпна и се задоволи с ледена усмивка, отпращайки прислугата.
Фелисити добре знаеше какво се говори за италианските мъже в леглото. Но някакво си половинчасово приключение не би могло да се сравнява с новия й диамантен годежен пръстен, нито с фантастичния й гардероб или лятната вила в Мартас Винярд, която бе последният засега подарък от Ърни. Постигна отлични резултати, напътствайки го по време на развода му; няколко умело премерени дарения за благотворителност, добре подбрани гости за вечерно парти и Мира Чен бе забравена.
Ърни се присмиваше на разюзданото въображение на жълтите вестници и никой не смееше да му се подиграва — поне не в лицето.
Фелисити си наля от розовото шампанско и вдигна тост за себе си. Непрекъснатото подмазване на дамите от висшето общество в Ню Йорк и липсата на стремеж да ги засенчи я издигна в очите им много повече от горката Даяна. В крайна сметка онова момиче е англичанка и не разбира, че ако натриеш носовете на членовете на клуба, със сигурност ще те изритат от него.