„Смазах го като гнусна буболечка, каза си Ърни. Може би, когато се върна в Ню Йорк, ще се поинтересувам с какво се е заел сега и отново ще го смачкам.“ Много важно бе да покаже на всички какво става с онези, които го ядосват.
Даяна не мислеше какво прави, защото Майкъл не й оставяше нито миг. Устата му върху нейната бе безмилостна. Секунда по-късно ръцете му я обвиха и я притиснаха до болка. Беше толкова силен, толкова невероятно… голям. Никога не бе докосвала мъж с толкова мускули. Бицепсът му бе голям почти колкото бедрото й. Чувстваше се победена и смазана, меките й гърди бяха притиснати до твърдия му гръден кош. Усети как в долната част на корема й се разстила топла вълна, много по-мощна от обърканите й копнежи, които бе изпитвала досега. Разсъдъкът й казваше, че сексът изобщо не си струва. Но топлината в тялото й настояваше, че го желае. Нежните косъмчета по ръцете и врата й настръхнаха, усещаше как зърната на гърдите й се втвърдяват като зрели череши от нахлулата в тях кръв. Слабините й се напрегнаха и тя усети как се овлажнява. Опита да се отдръпне, но той не й позволи. Дъхът на Сисеро изгаряше лицето й, шията й. Притискаше се силно до роклята й. Беше огромен. Толкова различен от противния малък член на Ърни. Стори й се малко по-дълъг от обикновеното, макар че не познаваше много мъже, но особено се впечатли от дебелината му. За миг се запита дали няма да я нарани, когато проникне в нея. Ръцете му бяха върху дупето й, галеха го и го масажираха, потъркваха нежното местенце в долната част на гърба й. Дъхът й се учести. Желанието я подлудяваше.
Майкъл се дръпна на сантиметър, колкото да зърне лицето й.
— Махаме се оттук.
Гласът му бе тих и настоятелен. Нелепо бе дори да си помисли да възрази. Той просто не би го позволил. Не й оставяше възможност да диша, да мисли трезво.
— Да — отрони тя.
Майкъл отвори вратата и закрачи решително напред. Опи отново се бе запътил към тях. Даяна изпита внезапен ужас, че той може да промени решението си, да си върне здравия разум и да се заеме с работата.
— Имаме среща — заяви рязко Майкъл, сопвайки се на Опи. Той се дръпна. Когато Сисеро е в това настроение на гладен алигатор, най-добре да не го закача човек. Погледна със съжаление към Даяна. Явно този път е загазила сериозно.
Тя държеше главата си наведена и следваше Майкъл. Беше в агония от страстно желание и ужасен срам. Не искаше никой от колегите й да види зачервеното й лице, блесналите й очи, влажните й леко разтворени устни. Сигурно приличаше на трескава. Вторачи се в силните мускули върху гърба на Майкъл, които се очертаваха под дрехата му. Може би наистина е полудяла. Така беше. Трябваше да се измъкне…
— Майкъл — тихо се обади тя.
Едно такси се закова със свистене на спирачки пред Сисеро. Той се обърна и я погледна, смъквайки дрехите й с очи, и погледът му се спря точно между краката й. Сякаш груби пръсти бяха докоснали тялото й. Тя не можа да се сдържи и въздъхна.
— Влизай — каза кратко той.
Качи се в таксито и Майкъл се настани до нея. Наведе се напред, за да даде адреса на шофьора и сложи ръка на коляното й.
— „Уест Бродуей“ и „Хъдзън“ — нареди той.
Даяна слезе от таксито и се опита да си придаде спокоен вид. Искаше да се съвземе малко по време на пътуването, но се оказа невъзможно. Майкъл пъхна едната си ръка зад гърба й и започна настоятелно да я гали. Играеше си с нея, сякаш е играчка. Понякога изпитваше притеснения за дупето си, но сега усещаше желанието му, възбудата му и това възбуждаше и нея. Сисеро я масажираше и галеше, докато си бъбреше свободно с шофьора за катастрофалното представяне на отбора на „Метс“, а единственото, което тя можеше да направи, бе да се сдържа с всички сили да не изстене от удоволствие и страст.