Прехапа бузата си отвътре. Е, не можеше да промени как се държа преди малко, но можеше да контролира поведението си сега.
„Ще бъда безукорен професионалист“, обеща си Даяна.
Наведе се напред.
— Спри това радио — сопнато нареди тя. — Тази музика ме подлудява.
Шофьорът побърза да се подчини. И много умно постъпи, каза си Даяна. В това настроение не е разумно да се застава насреща й.
Мина покрай Майкъл и влезе в офиса си, като затвори здраво вратата зад гърба си. В бележника й бяха имената на много търсени графични дизайнери, с които трябваше да говори. Вдигна телефона, твърдо решена да забрави Майкъл Сисеро и тялото му.
— Още шампанско, сър? — предложи стюардесата.
Флиртуваше най-безсрамно, но Фелисити се бе отпуснала на мястото си с превръзка „Гучи“ на очите си, прилежно събрала ръце в скута. Спеше или се преструваше на заспала. Стюардесите можеха да пърхат с мигли колкото си искат. Ърни бе доволен от нея. Организира страхотно парти за италианците, забавлява дъртите негодници като истински професионалист, без да забравя и съпругите им. И знаеше точно кога да се престори, че не вижда нищо.
— Мислех, че барът е затворил преди час — каза Ърни, докато оглеждаше гърдите й.
Тя ги изпъчи още малко.
— Така е, господин Фокстън, що се отнася до останалите редовни пътници в първа класа. — Стюардесата снижи глас: — За един от най-специалните си гости винаги можем да направим изключение.
— Донесете ми още една чаша розе — съгласи се Ърни. Не му се пиеше, но му доставяше удоволствие да получава онова, което е недостъпно за другите. Светът наистина е в краката му.
Сделката с Берталони бе сключена и „Блейклис“ щеше да разполага с още повече средства. Игрите и играчките бяха голям бизнес и не виждаше причина той да се ограничава само с книгите. Колкото повече влияние имаш, толкова повече уважение получаваш. Авиокомпаниите бяха само поредният пример. Те изкарваха печалба от големия бизнес, от богати пътници като него, които с удоволствие плащаха за място, което можеше да се смъкне чак до долу. Лениво се запита дали, ако замъкне стюардесата горе, в частната тоалетна, тя би правила секс с него направо там, или щеше да му даде номера на хотелската си стая. И в двата случая не си струваше трудът. Можеше да има Юнг-Ли по всяко време, без изобщо да си мръдне пръста.
Сега момичето се наведе над него и му наливаше в кристалната чаша шампанско на тънка струйка, която тихичко съскаше с мехурчетата си. Ърни се пресегна и хвана тънкото столче с дългите си пръсти. Разбрала, че я отпращат, жената се изпари безследно.
Той отпи глътка, наслаждавайки се на изстуденото вино. Някога, много отдавна, шампанското за него бе невъобразим лукс. В тийнейджърските си години можеше да си позволи само „Асти Спуманте“. Сега е част от ежедневието му, почти досадна част. Ърни бе научил кои са по-престижните марки, дори запомни и годините на добрите реколти. Истината е, че всички имаха един и същи вкус за него. Но сега можеше да се оплаква, ако напитката не е от добра реколта, и да се хвали, че и камината си не би почистил с „Лансон“. Ърни страшно мразеше да му се подиграват.
Самолетът завиваше плавно и се снижаваше над Канада, бяха много близо до Ню Йорк. Беше се обадил и дал инструкции на Джак Файнмън. Най-напред щеше да има пресконференция, на която да обяви последните си успехи. Но след това Файнмън трябваше да го информира подробно. Явно имаше новини за Сисеро, както и за бившата му съпруга. Ърни не се вълнуваше особено с какво се занимава тя; след като се отърва от нея, тя никога нямаше да се появи отново в доброто общество. Фелисити щеше да се погрижи. Освен това Даяна нямаше голямо богатство, а в Америка, ако не разполагаш с много пари, не струваш нищо. Даяна повече нямаше да го излага. Не мислеше, че и Майкъл е способен да го направи.
Но нямаше намерение да подценява онзи негодник. „Ако веднъж съм смазал някого, мислеше си ядно Ърни, така трябва и да остане.“ Файнмън щеше да му помогне да осъществи плановете си.
Слънцето се спусна ниско и огря дългата редица стари сгради от червени тухли, като заливаше със злато дърветата пред прозорците им. Даяна подреди документите по бюрото си и ги събра на спретната купчинка. Бе успяла да потъне в работа цял ден, като се обаждаше на програмистите, наглеждаше какво се върши в отдела по маркетинг, редактираше текстовете на поредната серия от игрите им и бягаше към машината за вода винаги когато Майкъл се появеше наблизо. Бе се оказало по-лесно, отколкото очакваше. Компанията се разрастваше и всеки ден телефонът и факсът й не спираха да звънят. Нямаше време да мисли какво е направил с нея на обяд, да си представя стегнатия му корем, едрите му ръце, дланите му, които изследваха всеки сантиметър от тялото й. Но сега тези мисли се връщаха в ума й. Веднага щом суетнята на деня позаглъхна, Даяна усети как тялото й я предава.