Графът, внимателен както винаги, пристъпи от ъгъла, където хранеше папагала си, с птицата, все още кацнала на рамото му, и ни отвори вратата. Лора и мадам Фоско излязоха първи. Точно когато се канех да ги последвам, той направи знак с ръка и по най-странния начин ме заговори, преди да мина покрай него.
— Да — каза той, отговаряйки спокойно на неизречената мисъл, която в този момент занимаваше съзнанието ми, сякаш съвсем ясно му я бях доверила с думи, — да, мис Халкъм, нещо се е случило.
Тъкмо щях да му отговоря: „Нищо не съм казала“ — когато злобното какаду разтърси прибраните си крила и нададе писък, който така изопна нервите ми, че с радост напуснах стаята.
Присъединих се към Лора на долната площадка на стълбите. Тя мислеше това, което мислех и аз, което граф Фоско бе предусетил, и когато заговори, думите й прозвучаха почти като ехо на неговите. И тя се опасяваше, че нещо се е случило — каза ми го поверително.
III
Шестнадесети юни. — Имам да добавя още няколко реда за днешния ден, преди да си легна.
Около два часа след като сър Пърсивъл стана от масата, за да приеме своя адвокат мистър Мериман в библиотеката, излязох сама от стаята си, за да се разходя из боровата горичка. Точно когато бях на края на стълбищната площадка, вратата на библиотеката се отвори и двамата джентълмени излязоха. Смятайки, че е по-добре да не ги безпокоя с появата си на стълбата, реших да не слизам долу, преди да са прекосили преддверието. Макар че говореха приглушено, те изричаха думите достатъчно ясно, за да стигнат до ушите ми.
— Успокойте се, сър Пърсивъл — чух адвоката да казва, — всичко зависи от лейди Глайд.
Бях се обърнала, за да се върна в стаята си за една-две минути, но името на Лора, произнесено от един непознат, ме накара да спра на мига. Зная, че е много осъдително и недостойно да се подслушва; но коя жена от всички представителки на нашия пол може да ръководи действията си чрез абстрактните принципи на честта, когато те я насочват в една посока, а чувствата й и интересите, произлизащи от тях — в друга?
Подслушвах и при подобни обстоятелства ще подслушвам пак — да, с ухо на ключалката, ако нямам възможност да го сторя другояче.
— Вие разбирате много добре, сър Пърсивъл — продължи адвокатът, — лейди Глайд трябва да се подпише в присъствието на един свидетел или дори двама, ако желаете да бъдете особено предпазлив, а след това трябва да сложи пръста си върху печата и да каже: „Това е написано собственоръчно от мен.“ Ако всичко стане до една седмица, въпросът ще се уреди напълно задоволително и край на тревогата. Ако не…
— Какво значи „ако не“? — запита сър Пърсивъл сърдито. — След като трябва да се направи, ще се направи. Обещавам ви го, Мериман.
— Точно така, сър, точно така, но при всички сделки съществуват две възможности и ние адвокатите обичаме да гледаме смело и на двете. Ако поради някакви изключителни обстоятелства споразумението не се уреди, мисля, че ще успея да накарам страните да приемат вноски на три месеца. Но как ще се намерят парите, когато дойде време за вноските…
— По дяволите вноските! Парите могат да се получат само по един начин и по този начин, повтарям ви отново, те ще бъдат получени. Пийнете чаша вино, Мериман, преди да тръгнете.
— Много съм ви задължен, сър Пърсивъл, но не мога да губя нито миг, ако искам да хвана обратния влак. Ще ме уведомите веднага щом въпросът се уреди, нали? И няма да забравите предпазливостта, която ви препоръчвам…
— Разбира се, че не. Двуколката ви чака пред вратата. Конярят ми ще ви закара до гарата за нула време. — Бенджамин, карай като луд! Хайде! Ако мистър Мериман изпусне влака, ще загубиш мястото си. Дръжте се здраво, Мериман, и ако ви е страх, доверете се на дявола — той да се погрижи за вас.
С тази прощална благословия баронетът се завъртя и се върна обратно в библиотеката.
Не бях чула много, но малкото, достигнало до ушите ми, бе достатъчно да ме разтревожи. „Нещото“, което се бе „случило“, беше съвсем ясно сериозно парично затруднение и облекчението на сър Пърсивъл зависеше от Лора. Перспективата да я видя замесена в тайните неприятности на съпруга й ме изпълни със страх, преувеличен несъмнено от невежеството ми по деловите въпроси и постоянното ми недоверие към сър Пърсивъл. Вместо, да се разходя, както бях решила, незабавно се върнах и отидох в стаята на Лора, за да й кажа какво съм чула.
Изненадах се от спокойствието, с което прие лошата вест. Очевидно е запозната с характера на съпруга си и затрудненията му по-добре, отколкото предполагах.
— Допуснах нещо такова — рече тя, — когато чух за посещението на непознатия господин, който отказал да съобщи името си.