Вторият въпрос, засягащ правния договор, чрез който парите можеха да се получат, и степента на личната отговорност, поета от Лора, ако тя подпише в неведение, бе свързан със съображения, които бяха твърде далеч от знанията и опита и на двете ни. Аз лично бях убедена, че скритото съдържание на документа се отнасяше до сделка от най-непочтено и мошеническо естество.
Стигнала бях до това заключение не в резултат на отказа на сър Пърсивъл да покаже текста или да го обясни, защото този отказ би могъл да бъде следствие от неговото лошо настроение и властния му нрав.“ Единствената причина да се съмнявам в почтеността му идваше от промяната в езика и поведението му, направила ми впечатление в Блакуотър Парк — промяна, която ме убеди, че той се е преструвал през целия период на така наречения пробен срок в Лимъридж Хаус. Неговата прекалена деликатност, неговата церемониална учтивост, която съответствуваше тъй добре на старовремските представи на мистър Гилмор, почтеното му отношение спрямо Лора, сърдечността му спрямо мен, сдържаността му към мистър Феърли — всичко туй бе хитростта на един подъл, лукав и жесток човек, който бе хвърлил маската си, щом лицемерието му постигна целта си, и се бе разкрил днес напълно в библиотеката. Не казвам колко мъчно ми стана за Лора, защото нямам думи, с които да изразя тази болка. Споменавам за нея, тъй като това определи решението ми да направя каквото мога Лора да не подпише документа независимо от възможните последици, освен ако не бъде най-напред запозната със съдържанието, му.
При тези обстоятелства единственият шанс за нас, когато дойдеше утрешният ден, бе да се обезпечим с възражение срещу подписването на документа, достатъчно категорично обосновано от търговска или правна гледна точка, за да разколебае решителността на сър Пърсивъл и да го накара да подозира, че ние двете разбираме не по-малко от него законите и задълженията на деловите отношения.
След известно размишление реших да пиша на единствения почтен човек, с когото можех да установя контакт и комуто можех да се доверя да ни помогне дискретно в това окаяно положение. Този човек беше съдружникът на мистър Гилмор — мистър Кърл, който ръководеше делата, след като старият ни приятел бе принуден да се оттегли от тях и да напусне Лондон по здравословни причини. Обясних на Лора, че мистър Гилмор ми бе дал личното си уверение за безрезервното доверие, с което можехме да се отнесем към почтеността и дискретността на съдружника му, познаващ с прецизност всичките й дела, и с нейното одобрение седнах веднага да му пиша писмо.
Изложих пред мистър Кърл положението ни точно такова, каквото беше, и после помолих за съвета му — открито и прямо, за да ме разбере, без да стигне до неправилни тълкувания и грешки. Постарах се писмото ми да бъде колкото се може по-кратко и надявам се, че не го утежних с ненужни извинения и подробности.
Точно когато се готвех да надпиша плика, Лора се сети за една пречка, която в усилието и съсредоточението ми да съчиня писмото бе убягнала от вниманието ми.
— Как ще получим отговора навреме? — попита тя. — Писмото ти ще бъде в Лондон едва утре сутринта, а отговорът ще пристигне тук в други ден сутринта.
Единственият начин да се преодолее това затруднение бе да получим отговора от адвокатската кантора по специален пратеник. Поставих послепис в този смисъл, умолявайки пратеникът с отговора да вземе утрешния влак в единадесет часа, с който щеше да пристигне на нашата гара в един и двадесет и по този начин най-късно в два часа човекът можеше да бъде в Блакуотър Парк. Той трябваше да търси мен, да не отговаря на никакви въпроси, зададени му от други хора, и да не предава писмото в ничии други ръце освен моите.
— В случай че сър Пърсивъл се върне утре преди два часа — казах на Лора, — най-умното, което ще сториш, е да излезеш на разходка сутринта с книгата или ръкоделието си и да не се появяваш в къщата, докато не пристигне пратеникът с писмото. Аз ще го чакам тук цялата сутрин, за да предотвратя всякакви неприятности или грешки. Надявам се и вярвам, че ако следваме този план, ще избегнем вероятността да ни сварят неподготвени. Нека слезем сега в гостната. Можем да предизвикаме подозрение, ако стоим заедно много дълго.
— Подозрение? — повтори тя. — Чие подозрение можем да предизвикаме сега, когато сър Пърсивъл замина? Граф Фоско ли имаш пред вид?
— Може би да, Лора.
— Започваш да изпитваш към него не по-малка неприязън от моята, Мариан.
— Не, не изпитвам неприязън. Неприязънта е винаги повече или по-малко свързана с ненавистта. Не виждам нищо в графа, което да мразя.