Сър Пърсивъл отстъпи една крачка и се взря безмълвен в нея. Току-що чутото изявление — изявление, което двамата с него много добре знаехме, че мадам Фоско не би посмяла да направи без разрешението на съпруга си — като че ли го вкамени от изненада. Графът стоеше отстрани и гледаше съпругата си, изпълнен с възторг.
— Тя е великолепна — промълви той на себе си. Приближи се към нея, докато говореше, и й подаде ръката си. — Аз съм на вашите услуги, Еленор — продължи той с кротко достойнство, което досега не бях забелязала у него. — И на услугите на мис Халкъм, ако тя ми направи честта да приеме съдействието ми.
— По дяволите! Какво значи това? — извика сър Пърсивъл, докато графът бавно се запъти със съпругата си към вратата.
— При други обстоятелства значи това, което казвам, но този път значи това, което казва жена ми — отговори непроницаемият италианец. — Ето че веднъж разменихме местата си, Пърсивъл, и мнението на мадам Фоско е и мое мнение.
Сър Пърсивъл смачка листа в ръката си и като профуча покрай графа, изричайки още една ругатня, застана между него и вратата.
— Правете каквото щете — процеди той разярен и слисан. — Правете каквото щете и ще видите какво ще стане.
С тези думи той излезе от стаята. Мадам Фоско хвърли въпросителен поглед към съпруга си.
— Той излезе много неочаквано — каза тя. — Какво означава това?
— Означава, че ние двамата с вас вразумихме най-раздразнителния човек в Англия — отвърна графът. — Означава, мис Халкъм, че лейди Глайд е спасена от едно възмутително унижение, а вие от повторението на тази непростима обида. Позволете ми да изразя възторга си от вашето поведение и от храбростта ви в момент на такова голямо изпитание.
— Искрени поздравления — намеси се мадам Фоско.
— Искрени поздравления — отекна графът.
Вече се чувствувах омаломощена, защото ме бе напуснала силата на първоначалната ми яростна съпротива срещу насилието и оскърблението. Нетърпението ми да видя Лора, чувството за собственото ми безпомощно неведение за случилото се в навеса за лодки се стовариха върху мен с непоносимата си тежест. Опитах се да запазя самообладание, обръщайки се към графа и съпругата му с тона, който те бяха възприели спрямо мен, но думите замряха на устните ми — не ми достигна дъх, — очите ми погледнаха с безмълвен копнеж към вратата. Разбирайки неспокойствието ми, графът я отвори, излезе и я притвори след себе си. В същото време тежките стъпки на сър Пърсивъл заслизаха по стълбата. Чух ги да си шепнат навън, докато мадам Фоско ме уверяваше с обичайния си спокоен маниер колко се радвала заради всички нас, че поведението на сър Пърсивъл не ги е принудило двамата със съпруга й да напуснат Блакуотър Парк. Преди още да бе свършила, шепотът заглъхна, вратата се отвори и графът надникна в стаята.
— Мис Халкъм — каза той, — щастлив съм да ви уведомя, че лейди Глайд е отново господарка в собствения си дом. Сметнах, че ще ви бъде по-приятно да чуете това от мен, отколкото от сър Пърсивъл, и нарочно се върнах, за да ви го съобщя.
— Възхитителна деликатност! — възкликна мадам Фоско, изразявайки възторга си изцяло в стила на графа. Той се усмихна и се поклони, сякаш бе получил комплимент от учтив непознат, и се отдръпна, за да й стори път да мине.
Сър Пърсивъл стоеше в преддверието. Докато се качвах забързано по стълбите, чух го да вика нетърпеливо графа да излезе от библиотеката.
— Какво чакате там? — каза той. — Искам да говоря с вас.
— А аз искам да поразмишлявам сам — отвърна другият. — По-късно, Пърсивъл, по-късно.
Нито той, нито приятелят му не казаха нищо повече. Изкачих стълбите и се затичах по коридора. В бързината и възбудата си оставих вратата на преддверието отворена, но затворих вратата на спалнята, щом се озовах в нея.
Лора седеше сама в другия край на стаята, отпуснала изтощено ръце, с лице, скрито в дланите й. Когато ме видя, тя трепна и извика от радост.
— Как влезе тук? — запита тя. — Кой те пусна? Не е сър Пърсивъл, нали?
Нетърпението ми да чуя това, което имаше да ми каже, бе тъй непреодолимо, че не бях в състояние да й отговарям — само можех да задавам въпроси. Желанието на Лора да разбере какво се бе случило долу се оказа обаче твърде силно, за да мога да й устоя. Тя настойчиво повтаряше въпросите си.
— Графът, разбира се — отговорих й нетърпеливо. — Чие влияние в къщата…
Тя ме спря с жест на възмущение.
— Не говори за него! — извика тя. — Графът е най-низкото създание на тази земя. Той е долен шпионин…
В този миг на вратата на спалнята леко се почука.
Все още не бях седнала и отидох да видя кой е. Когато отворих, насреща си видях мадам Фоско с моята носна кърпичка в ръка.