Не бих могла да поддържам това унизително за мен самообладание — знанието, че не бих могла, е моето единствено изкупление, — ако не бе свалил погледа си от мен. На помощ ми дойде жена му с нейната ревност на тигрица, която настоятелно отвлече вниманието му от мен, щом той взе ръката ми. Студените й сини очи засвяткаха, увехналото й бяло лице поруменя — в миг тя се подмлади с много години.
— Графе! — каза тя. — Англичанките не разбират вашите чуждестранни учтивости.
— Простете, ангеле мой! Най-добрата и най-скъпата за мен англичанка на света ги разбира. — При тези думи той пусна ръката ми и вместо нея вдигна нежно към устните си ръката на своята съпруга.
Изтичах горе, за да намеря убежище в стаята си. Ако имах време да разсъждавам, мислите ми, когато останах сама, биха ми причинили горчиво страдание. Но време за друго освен за действия нямаше и за щастие това ми помогна да запазя спокойствието и решителността си. Предстоеше ми все още да напиша писмата до адвоката и мистър Феърли и веднага, без никакво колебание, се заех с тях.
Място за двоумение нямаше, защото освен на себе си засега нямаше на кого другиго да разчитам. Наоколо нямаше приятели или роднини на сър Пърсивъл, към чието посредничество бих могла да прибягна. Той беше в най-хладни отношения, а в някои случаи и в съвсем обтегнати, със семействата от неговата класа и положение, с които беше съсед: Ние двете нямахме нито баща, нито брат, който да дойде да ни подкрепи. Нямах друг избор, освен да напиша тези писма, резултатът от които бе съмнителен, или да поставя Лора и себе си в неизгодно положение, като избягаме тайно от Блакуотър Парк и по този начин сложим непреодолима бариера пред възможността за помирителни преговори в бъдеще. Вторият ход можеше да бъде оправдан само ако над нас бе надвиснала гибелна заплаха. Най-напред трябваше да опитам с писмата и аз ги написах.
На адвоката не споменах нищо за Ан Катърик, защото (както заявих пред Лора) тази тема бе свързана с тайната, която засега не можехме да разгадаем и затова беше безполезно да занимаваме с нея един юрист. Оставих моя кореспондент да си обясни, ако желае, недостойното, поведение на сър Пърсивъл с нови спорове по парични въпроси и просто поисках съвет във връзка със съществуващите възможности за предприемане на правни действия в защита на Лора, в случай че съпругът й не й позволи да напусне за известно време Блакуотър Парк и да се върне с мен в Лимъридж. Помолих го да се обърне към мистър Феърли за подробностите около това споразумение, уверих го, че пиша със съгласието на Лора, и завърших с молбата да направи за нея всичко, което е по силите му, и то без да губи никакво време.
След това се заех с писмото до мистър Феърли. Обърнах се към него по начина, който бях споменала пред Лора, защото по всяка вероятност това щеше да му окаже най-силно въздействие. Приложих копие от моето писмо до адвоката, за да му покажа колко сериозен е случаят, и представих нашето преместване в Лимъридж като единствения компромис, при който биха могли да се предотвратят неизбежните неприятни последици в не тъй далечното бъдеще за чичо й и за самата Лора, произтичащи от опасното и злочесто положение, в което тя се намираше сега.
Когато свърших, запечатах и надписах двата плика, отидох отново в стаята на Лора, за да й покажа, че писмата са написани.
— Някой да те е безпокоил? — попитах аз, когато ми отвори вратата.
— Никой не е чукал — отвърна тя, — но чух, че има някой в преддверието.
— Мъж ли беше или жена?
— Жена. Чух как шумоли роклята й.
— На коприна ли ти напомни?
— Да, на коприна.
Мадам Фоско очевидно бе стояла отвън на пост. Едва ли трябваше да изпитвам големи опасения от злината, която би могла да извърши сама. Но злината, която можеше да извърши като драговолен инструмент в ръцете на съпруга си, бе твърде застрашителна, за да се пренебрегва.
— Какво стана, когато спря да чуваш шумоленето на роклята в преддверието? — запитах аз. — Чу ли го да преминава по коридора?